Не бийте децата – пречупвате съдбата им

Популярният руски психолог Михаил Лабковски публикува разтърсващ Facebook апел, който ни се струва извънредно важен, затова и го споделяме с вас, като запазваме главните букви така, както са в оригинала:

Приятели, бих искал да ви разкажа защо не бива да биете децата (ако за вас това по някаква причина не е очевидно).

Вижте за какво става дума. Когато се намираме в състояние на стрес – например надвиснала е опасност, над нас издевателстват или ни причиняват физическа вреда, в кръвта се отделя група от така наречените глюкокортикоидни хормони (основните са кортизол и кортикостерон - бел. ред.) Това са „хормоните на стреса“, отговорни за реакцията на атаката - „удари или бягай“.

Но този процес е доста сложен и трудоемък за организма. Затова деца в присъствието на родителите им (особено майката) тези хормони не се отделят в кръвта. По този начин природата пази развиващия се детски организъм от допълнително натоварване.

Ако обаче източник на стрес стане самият родител, детето до определена възраст НЕ ВЪЗПРИЕМА ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ НАСИЛИЕТО НАД СЕБЕ СИ КАТО НЕЩО ОПАСНО. Тоест стрес няма, за него това е „в реда на нещата“, всичко е нормално. ТАКА И ТРЯБВА ДА БЪДЕ.

Как мислите – в каво се превръща човек, който от детството си на физиологично ниво смята, че НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА СА СЪВЪРШЕНО НОРМАЛНИ? Как той ще се държи със своите деца? А как ще постъпи в случай на реална заплаха в живота си като възрастен?

Отговарям не от психологическа, а от физиологична гледна точка. Сценариите тук са два: детето ще стане или АГРЕСОР, или ЖЕРТВА… ДА БИЕТЕ ДЕЦАТА ЗНАЧИ ДА ПРЕЧУПИТЕ СЪДБАТА ИМ.

Моля  ви, намерете в себе си сили да признаете, че нещо не е както трябва, и отидете при специалист, за да се справите със себе си. Не е изключена вероятността самите вие да сте били бити в детството си и просто не е по силите ви да прекъснете този модел без помощта на психолог.

Приятели, това е много сериозна и много важна тема. Искрено се надявам, че рано или късно в нашето общество семейното насилие ще се превърне в табу.

Искам да ви разкажа за един експеримент - толкова жесток, че постави основата на протести срещу издевателствата с опитни животни. Той се е провел през миналия век и е трябвало да разкрие как децата реагират на прояви на родителска агресия.

Учените взели малки маймуни и ги отделили от майка им. Вместо нея те направили плашило-играчка, което малките възприемали като свой родител. В това чучело бил поставен пулверизатор, който пръскал силна струя въздух, ако се приближите до него.

Младите маймуни се опитвали да прегърнат плашилото, но щом се приближавали, били пръскани от струя въздух от апарата. И какво мислите – че са започнали да странят от "майката"? Че са спрели да търсят нейната обич? Не - колкото по-силна струя духала "майката" към детето, отхвърляйки го в противоположния край на клетката, толкова по-силно то се опитвало да се вкопчи в „нея“.

Точно по този начин хората, преживели насилие в детска възраст, развиват психологията на жертвата. За това дори не е нужно да сте сложно устроена личност, какъвто е човекът. Това се случва на нивото на инстинкта.

Когато вдигнете ръка към дете и покажете агресия към него, му насаждате именно такава психология: да се стреми към онези, които го малтретират. Когато стане възрастен, това за него ще бъде норма, ако не и синоним на „любов“.