Моите първи страхове като майка

Несъмнено едно от най-значимите неща, които може да направи една жена през живота си, е да стане майка. Появата на бебето е нещо непознато и хвърля цялото семейство във вихър от мисли и емоции. Въпреки всеобщата радост, раждането и събитията около него са най-разтърстващи за майката - на физическо и ментално ниво.

Пътят към родителството започва с една много приятна част, наречена нормална бременност. Стига тя наистина да е такава, това е времето, в което жената е най-близо до детето си и може да се отдаде изцяло на радостта си. За мен това бе най-приятният период от живота ми, в който основните ми терзания бяха свързани с необходимите покупки за бебето и ремонта на стаята му.

Първата бременност е специална - от една страна е абсолютна, понякога стряскаща загадка, а от друга те прави безумно щастлива и обичаща някой, който още не си срещал.

Последният триместър е доста напрегнат.

Снимка: Shutterstock

Чуждият опит с децата или как да изпаднем в паника преди раждане

Последните дни преди термина са тежки във всеки възможен аспект на тази дума, а свободното време не липсва. Имала съм осем месеца, за да подготвя всичко за малкото човече, затова решавам, че сега е моментът да отделя време и за себе, подхващайки някоя от модерните книги за родители, събиращи прах по рафтовете в стаята.

Тези приятни четива могат да са изключително полезни, но също и да ти вменят чувство за вина към все още нероденото ти дете. Именно една такава книга ме сблъска с хиляди въпроси, които се основаваха на чужд опит и разказ за перипетиите на родителството.

В днешно време всяка жена може да прочете всевъзможни неща както в интернет, така и в книгите и да посее семената на страха още преди да е станала майка. Информацията по някои въпроси е подходяща, стига да не изпаднем в състояние на паника от прочетеното - както направих аз.

С раждането настъпват и промените.

Снимка: Shutterstock

Раждането и страховете, които настъпват с него

Първият ми реален страх се появи, когато влязох в родилния дом и съвпадна с осъзнаването, че съвсем скоро ще нося цялата отговорност за живота на детето си. Може би звучи абсурдно, но бременността беше време, в което не си мислех за особено сериозни неща, защото в представите ми, крайната точка от зачеването бе раждането и единственото, което желаех е детето ми да се роди живо и здраво. Имало е моменти, в които съм се питала дали ще съм добра в бъдещите си задължения или в коя ясла ще бъде детето, но това отново попада в теорията на вероятностите, докато не се появи то и затова не го определям като осъзнат страх.

Раждането беше сблъсък с реалността. Това бе повратната точка, бяхме само аз и синът ми. Въпреки болничната помощ, се чувствах сама и несигурна. Дните, отредени за престой в болницата бяха изключително стряскащи, а аз се лутах из новостта, в която съм се озовала. Страхът бе мой пръв другар, защото любовта към детето ми, ме направи несигурна за качественото му отглеждане. Дали ще му направя нещо, защото изглежда доста крехко? Получава ли достатъчно храна? Кога трябва да спи и да яде? Защо плаче, въпреки че е сухо, сито и отпочинало? Това бе началният арсенал от въпроси.

Всичко в главата ми заприлича на хаос, докато се опознавах с бебето. Несигурността ми се хранеше и с всички съвети и насоки, които непрестанно получавах от близките си. Разбрах, че страховете няма да ми помогнат и ще навредя на себе си и на мъничкото същество, което разчита на мен. Добрата новина е, че майчинският инстинкт е велика работа. Много пъти съм се чудела кое, от всичко което съм прочела и чула, е правилното. Е, в крайна сметка послушах себе си и наблюдавах детето, което е индивидуално и нищо не беше общовалидно за него.

Страховете са плод на несигурността и е съвсем нормално всяка майка да се сблъска с тях, колкото и голям житейски опит да притежава. Важно е да ги идентифицираме, да помислим върху тях и да се опитаме да ги преборим.

Симона Върбанова