Да разрешим ли: детето иска да се разхожда само

Рано или късно родителите се изправят пред въпроса кога могат да пуснат детето да се разхожда само навън.
Как да разберат, че то вече е готово, че е достатъчно съзнателно и отговорно за самостоятелен живот.

Поколението на настоящите родители добре помни, че те са имали тази възможност и едва прекрачили прага на училището, са ги смятали за достатъчно възрастни, за да се разхождат самостоятелно – с ключ на врата.

Времето не е същото

Днес подобна ситуация е по-скоро изключение - в големия град седемгодишни деца без родители остават само, ако пространството е оградено и охранявано.

На село това е по-лесно – там, където всички се познават, децата имат повече свобода.
И все пак, ако съпоставим днешния ден с времето на нашето детство, няма как да не установим, че днешното общество е по-фрагментирано, по-тревожно и по-загрижено за проблемите на сигурността.
Родителите, които се грижат, защитават и контролират децата до навършване на съзнателна възраст, вече не само не се осъждат, но и мълчаливо се насърчават от обществото.
И обратното – майките и бащите, които са се заели да възпитават самостоятелност у децата си, често се сблъскват с укори.

Психологическа гледна точка

Всяко дете се развива със собствено темпо и затова няма определена конкретна възраст, на която да кажем, че е готово. Тази възраст не може да бъде еднаква за всички.
Как тогава да се ориентираме, разказва детски семеен психолог .

Деца играят на улицата между колите. Снимка: Getty

1. Един от показателите за готовността на детето да е по-самостоятелно, е неговото желание - иска ли да ходи само или се чувства несигурно.

2  Ако родителите знаят, че детето не оценява социалните рискове в общуването: то е готово да отиде навсякъде с всеки, не е в състояние да предвиди опасността, не умее да пресича улицата, има лоша ориентация в района, значи, че не е готово. Други подобни сигнали са, че не може да се грижи за себе си, не знае кога е гладен или сит, не забелязва дали му е студено или горещо и изобщо му е трудно да определя собствените си желания ...
Всичко това говори, че психологически то не е готово за самостоятелност.
Друг е въпросът, ако детето познава добре района и е бдително на пътя; внимателно се отнася към случващото се около него, дори когато е запалено по играта, знае как да изгради комуникация и да откаже да общува с неприятен човек, умее да се обръща за помощ, умее да се ръководи от своите чувства; знае как да защитава интересите си и да уважава интересите на другите - това са признаци на психологическа зрялост и готовност за самостоятелност.

3. Социалните умения на детето играят важна роля. Ако детето вече пазарува и умее да борави с пари, има приятели в двора или в непосредствена близост, редовно общува с връстници (включително по телефона), знае местоположението на дома си, на парковете, магазините и околностите в района ... Това са причини да му позволите спокойно да прави самостоятелни разходки.

4. Значение има и психологическата готовност на самите родители. Случва се майките и бащите да са толкова тревожни, когато го пускат на разходка, че прекаляват с напътствията и предупрежденията. Така само увеличават тревожността му и несигурността му.
Просто не забавяйте изкуствено този процес: не забравяйте, че независимите разходки дават на децата важен житейски опит.

Мона Василева