Детето се страхува от вода. Защо

Някои деца са щастливи под душа, но изпадат в истерия на брега на реката. Други се чувстват уверени и плуват в басейна, защото виждат ясно очертанията и могат да се хванат за ръба, но никога няма да се съгласят да покажат уменията си в морето.

Страхът от водата има много форми и може да се прояви при определени условия.
Родителите не винаги са в състояние да се отнасят с разбиране към внезапния страх. Те често са склонни да го възприемат като каприз и се опитват да отърват детето с помощта на рационални обяснения и увещания. В резултат на това то не само не се освобождава от страха към водата, но започва да изпитва известно презрение към себе си.

О, страхувам се

Момче бяга от вълните. Снимка: Getty

Причините за страховете на детето не винаги са очевидни. Безпочвени на пръв поглед, но въпреки това много упорити страхове могат да възникнат в ранна детска възраст.
Ако някой от родителите се страхува от водната стихия, той може несъзнателно да предаде това недоверие на малкото дете.
Начинът на подготовка за влизане в банята и преувеличените мерки за безопасност, издават необяснимото безпокойство на майката. Бебето подсъзнателно го усеща и нейният страх се предава и на него,  обяснява  психоложката Наталия Богданова.

Обратният вариант: таткото плувец не се колебае да хвърли детето във водата, защото него така са го научили да плува. Той е убеден, че така ще укрепи характера на сина си и ще го научи да преодолява трудностите. Но той не се оказва готов за такива крайни мерки.

В същото време има много други, по-очевидни причини, поради които децата могат да спрат да бъдат „приятели“ с водата.

Баща и син си играят вав водата. Снимка: Getty

Четиригодишно момиченце идва на плажа само по гащички, защото майка й смята горнището на банския за безполезен аксесоар. Оказва се обаче, че всички нейни връстници се пекат по бански от две части. То се чувства неудобно. И чувство му на срам корелира с това, че ще влиза вав водата. 
За малкото дете е много трудно да се справи с чувството на неловкост, така че ще предпочете да се страхува от вода. За него  е „по-лесно“ да изпита страх, отколкото да се сблъска със срам, съмнение и неувереност в себе си, обяснява психоложката.
Съветът й е да не засрамвате детето и да не „издавате“ пред другите, че се страхува.
Нито да го сравнявате с другите деца. Ако то не е готово да влезе във водата, тези действия само ще увеличат страха му и може да подкопаят доверието му във вас.

Сприятелете го със стихиите

Не оказвайте натиск върху детето, не се опитвайте да го убедите, че просто не разбира колко страхотно е да плуваш. Ако докосва водата само с пръстите на краката си, това означава, че засега то не е готово да влезе, още по-малко да плува.
Детето има свой собствен начин да контролира и укротява страха си и вие можете да му помогнете да го направи, като проявите разбиране и подкрепа.

Родители забавляват момиченце в лодка. Снимка: Getty

- Предложете му да играете във водата; когато го държите във водата, не го стискайте прекалено силно, то може да си помисли, че наистина има опасност.

- Купете очила за плуване - водата няма да повреди очите му, но с тях може да се чувства по-уверено и да играете на лов на съкровища или да изследвате подводния свят. Играта ще завладее детето, а страхът ще избледнее.

- Изчакайте с уроците по плуване. Много хора смятат, че детето се страхува от вода, защото не знае как да плува. Инструкторите обаче препоръчват да изчакате с уроците по плуване, докато то не навърши 6 години. Упражненията във вода изискват способност за извършване на сложни движения, голяма концентрация и самоконтрол.

- За дете под шест години е по-добре да се ограничите с игри във водата. Не се отказвайте от помощните средства. Отличен аксесоар за плуване са надуваемите плувки за ръце. Те не ограничават движенията и може да симулират детето да пробва да плува като татко. .

- Не прибягвайте до емоционално изнудване: „Моля те влез във водата, виж Мими как плува. Не ме карай да се срамувам, защото тебе те е страх.“

Детето изобщо не иска да ви разстройва и е готово на всичко, за да ви угоди. Но дори и заради вас то не може да преодолее страха си. Така че не само ще почувства вина и срам, защото не е способно на нищо, но и ще реши, че ще го обичате по-малко, защото е страхливец и ви разстройва.

- Авторитарният метод също не е успешна стратегия. Настояваме, даваме за пример други деца. Сравнявайки детето с „по-смелите и по-напредналите“, ние го лишаваме от самочувствие и подкрепа.
В резултат на това то може да се страхува да признае, че е уплашено.. Това е сигурен начин страхът да се превърне във фобия.

- Покажете на детето си, че приемате страха му сериозно, кажете му, че много деца и възрастни изпитват подобен страх и че след известно време той ще премине, а вие ще му помогнете.

Мона Василева