Опасни ли са за децата игрите на война

Видеоигрите са вече нещо обичайно за повечето домове, където има деца. Освен това стават все по-атрактивни и реални като визия, едновременно с технологичния напредък. Променя се и игровото преживяване, емоцията на играча. Освен това децата днес могат да контактуват с връстници или фенове на дадена игра по целия свят, упражнявайки по този начин и съответния чужд език.

В този смисъл от игрите има полза и то голяма. Но има едни по-различни игри, в които преобладава агресията, бруталните действия и убийствата на врагове. Крият ли те рискове и как можем да предпазим децата?

Колко лошо е влиянието на военните игри?

Снимка: Shutterstock

Наистина ли са лоши военните игри

Тези опасения се подкрепят главно от факта, че игрите от този тип имат твърде много насилствени елементи, което може да направи детето агресивно. Има доказателства, че прекаленото излагане на насилствени видеоигри е свързано с агресията, но това невинаги води до насилствено поведение и в реалния живот.

Категорично няма връзка между насилствените елементи във военните видеоигри и действията, които някои хора извършват в действителността, смятат американски учени. Техните проучвания обаче са правени върху възрастни, а не върху деца.

В същото време, след трагични и брутални събития, в които участват млади хора, медиите по света не пропускат да изтъкнат лошото влияние на видеоигрите, които се използват почти като изкупителна жертва, за да се обясни или оправдае определено поведение.

Влиянието на насилствените елементи

Най-притеснени безспорно са майките, особено когато видят детето си да играе нещо, в което има агресивни елементи. И подсъзнателно започват да мислят, че това би го направило агресивно в бъдеще.

По принцип твърде агресивните игри, пълни с насилие, не са морално оправдани. И по тази причина има тенденция максимално да се ограничават и забраняват. Но преди да започнете да се тревожите, е добре да знаете, че има и игри с по-малко агресия, които дори се препоръчват от педиатрите и се считат за нормална фаза от растежа, част от еволюционните етапи, през които преминава детето.

Между 3 и 4 години агресията при децата се счита за функционален етап.

Снимка: Shutterstock

Еволюционните етапи на децата и агресията

На годинка и половина детето обича да изследва предмети с устата си и често хапе: своята майка, други деца. Това негово поведение може да се определи като агресивно, но то е нормален етап от растежа му и няма никакви скрити помисли. След двегодишна възраст агресията е начин детето да каже на света, че съществува, да бъде забелязано. Между 3 и 4 години агресията е функционална, с цел получаване съгласието на другите. В този период децата искат да превъзхождат, да играят ролята на малки шефове. След като навърши 6 години, детето вече се изразява много по-пълноценно и няма нужда да се налага чрез физически действия. За него общуването става все по-интересно.

Важно е да знаете, че чрез агресивното си поведение децата не искат да нараняват. Като малки те обичат да играят с пластмасови оръжия, което не ги прави убийци. Така те тестват физическите си способности. Пластмасовият пистолет е предшественик на видеоигрите, които детето ще играе на по-късен етап.

Ролята на родителя е да контролира и предпази децата си, за да не се стигне до агресия и в реалния живот. Сбиването не е единствената форма на насилие, обидите и униженията са не по-малко агресивни и нараняват дори по-тежко. Ако родителят се ядоса, виждайки играта, детето може да се почувства объркано от неговата реакция, тъй като доскоро то е имало позволението да си играе с пластмасов пистолет или дървен меч. И вместо да спре, напълно възможно е да се увлече по този вид игри, напук на своите родители.

По-правилно е родителите да не реагират със закани, обиди или отнемане на играта, а да се включат и играят заедно с детето, акцентирайки върху това, че става дума само за игра, която не е истинска. Децата много добре отличават реалността от измислицата. Когато знаят, че проявената в този тип игри агресия не представлява злоба, те няма да станат насилници в бъдеще.

Освен това те са по природа любопитни и често задават въпроси за истинските оръжия, смъртта, войната. Това е, защото имат нужда да знаят и разбират света. А като цензурирате насилието в игрите, няма как да направите същото с книгите и комиксите, телевизията, дори текстовете на някои песни.

По-добре е да научите децата да разграничават истинското насилие от измисленото, да им покажете какво е вашето мнение относно оръжията и войните, защо ви притесняват и какво мислите за конфликтите, а не да ги отричате като съществуващ факт.

Деси Тодорова по материали от Mamma sto bene