Таткото изчезва внезапно: 5 грешки при развода

След развод често се случва татковците да изчезнат. Завинаги или временно. Жената понякога е в състояние поне частично да разбере мотивите на бившия си съпруг, за детето обаче това е тотална загуба.
Не напразно казват: за да опознаете човек, трябва да се разведете с него. Когато бившият съпруг действа жестоко и подло, буквално ви разбива сърцето. Много жени, макар и с усилие, се справят с емоциите си. Но ако се окаже, че бившият съпруг е и лош баща, е почти невъзможно да сдържат омразата, гнева и обидата.
В края на краищата, когато един ден бащата изчезне от живота на децата без предупреждение или когато по необясними причини внезапно спре да се обажда, да ги посещава или да им честити рождения ден, сърцето на майката, която вижда страданието на детето, е разкъсано на парчета, обяснява семейният психолог Анна Крайнова.

Майка преграща и утешава детето. Снимка: Getty

Как да успокоите плачеща дъщеря, която страда за баща си всяка вечер? Какво трябва да отговорите на сина си, когато попита: „Лош ли съм, след като татко спря да ме обича?“

В такива трудни моменти майките се държат различно. Някои казват истината, други предпочитат да не коментират случилото се, трети заменят реалността с истории за внезапна дълга командировка, други избухват в сълзи и се оплакват от съдбата, а някои започват да хулят избягалия негодник.
Психолози призовават всички майки, изпаднали в подобна ситуация, да се овладеят и да не правят тези най-чести грешки.

Грешка №1: Да клевити и обижда бащата

Ако детето попита директно: „Татко лош ли е, след като вече не идва при мен и не ми се обажда?“, много майки имат желание да кажат на детето всичко, което боли.
Най-често срещаният вариант са фрази като: „Да, баща ти е най-лошият баща на света! Той те изостави, изостави ни, дори не иска да се обади!“
По този начин обаче създаваме у детето усещането, че с него нещо не е наред и че е станало жертва, защото само „лошите” ги изоставят.

Защо се случва това?

Защото детето има две половини (не само в гените си) – на майката и на бащата.

Заставайки на страната на майка си, то автоматично изоставя другата си, „татината“ половина, тоест предава себе си.
Няма нужда да го лъжете, нито да казвате, че таткото е добър, особено ако не мислите така. Но не казвайте също така, че е негодник. По-правилно е да говорите за действията му, за поведенито му, а не за човека.

Грешка №2: Да говори лошо за него

Майка утешава сина си. Снимка: Getty

Някои майки започват да измислят какви ли не истории за бащата, да обезценяват ролята му в живота на семейството, за да настроят детето враждебно.
Понякога с най-добри намерения – искат то просто бързо да го забрави и да спре да страда.
Друг път, защото самата майка силно страда, стресирана е и буквално не знае какво прави.

В очите на детето обаче тя е авторитет. То ще възприема нейните думи, мнения и ценности.
Децата нямат място в тази война. Освен личната им загуба, те не бива да губят и половината от себе си.

Грешка №3: Да избягва темата и да мълчи

Често майката се държи така, сякаш нищо не се е случило и избягва темата за развода по всички възможни начини.
Но тази тактика никога не дава желания резултат – детето да забрави татко си. Става точно обратното.
То започва да си мисли и да фантазира, защото иска по някакъв начин да си обясни какво се е случило с баща му. В същото време фантазията му може да рисува най-странните или страшни картини.

Другият вариант е да почне да обвинява себе си за внезапното изчезване на таткото.
Вината е силно негативно чувство, за което малко хора говорят. Но именно от този момент хлапето започва да я трупа и култивира в себе си. И постепенно се уверява, че е лошо.

Нещо важно. Ситуацията с изчезването на бащата е вградена в Аз-образа, поради което детето развива вътрешно убеждение, че е недостойно за любов.
Това е особено критично за момичетата на възраст от 5 до 9 години.
Ето защо е важно да говорите за случилото се, но безпристрастно, доколкото ви е възможно като разчитате само на фактите.

Следва продължение: как да помогнете и какво да кажете.

Мона Василева