Да построим къщичка у дома

За много деца изграждането на собствена къща от одеяла и възглавници или от клони и клечки на двора, е било и остава любимото занимание.
Тази игра не само забавлява хлапето, но и ви помага да научите много за него.

“Играта на къща е една от най-популярните. Първия етап е играта на „ку-ку“ , когато майката крие с ръце лицето си и след това се появява. След това тя се усложнява – бебето вече седи само и се крие от родителите си.
Пикът на интерес към подобни игри идва на възраст от 3 до 5 години: по това време в детската игра се появява елемент на имитация. Малчуганът възприема това, което вижда в света на „възрастните“ и го възпроизвежда по свой начин. С други думи той развива умения и инстинкти, които ще са му необходими в бъдещия живот,  обяснява психоложката Елена Козирева.

Неговият малък свят

Къщичка-палатка в ъгъла на стаята. Снимка: Shutterstock

Първият дом на бебето е утробата. Именно в корема на майка си малкото човече се чувства най-комфортно. Този период от живота завинаги ще остане за него символ на защита и спокойствие, към който ще се стреми през целия си живот.
„Моят дом е моята крепост“, често казваме. Същото е и с децата.
Построявайки собствена къща или катерейки се в готова къщичка на дървото, то осъзнава една от основните човешки потребности - нуждата от безопасност и самостоятелност.
Затворих вратата, дръпнах завесите и ... край. Здравей, жадувана свобода!
Къщата е неговата защитена територия, неговият малък свят. То ще пусне в къщата само някой, на когото има безкрайно доверие.

Има различни опции

Може да купите готова къщичка: по магазините ще откриете разнообразие от форми (палатка, замък, кола или ракета).

Те могат да бъдат направети от плат, палаткатмаса, дърво ... и ще позволят на хлапето да фантазира. Проблемът е, че тези варианти не са евтини.

Къщичка на дървотоа. Снимка: Shutterstock

Когато избирате къща, обърнете внимание на:

- размера. Някои къщи са предназначени за използване на закрито, други за открито. Помислете колко място ще заема в стаята и колко деца могат да се поберат в нея.

- дизайна. Вземете здрава, но с гъвкава конструкция: ако детето играе активно вътре, опорите не трябва да се чупват. И ако това се случи, важно е то да не се нарани на острите ръбове.

- материалите, от които е направена детската къща. Те трябва да са хипоалергенни, боята не трябва да се люпи, а гумата и пластмасата не трябва да миришат много остро.

- стила. Къщите, които са твърде „тематични“, могат да ограничат детската игра: замъкът на принцеса е добър за момиченцето, но трудно ще го превърнете в бензиностанция.

На улицата

Най-простото решение е да помогнете на детето да си простои къща в градината или в двора, на детската площадка.
Такава къща „на открито“ личното му пространство няма да бъде защитено. Най-вероятно, след като подреди вещите и интериора, вътре ще се настанят и други деца. Има риск от конфликти.

Трябва да обясните правилата на игра на всички, да разпределите ролите и в случай на спорни въпроси, може да се наложи да се намесите.
Въпреки това, подобни „къщи“ пообряват уменията за социализация и изграждане на взаимоотношения с други деца.

Къщичка под леглото

Майка и дете, скрити в къщичка. Снимка: Shutterstock

Къщичка под леглото или в някой ъгъл на дома е идеална от психологическа и образователна гледна точка.

Хлапето може да направи само „виквама“ с одеяла и чаршафи и ще му хареса да „обзаведе“ своя нов дом.
Къщичката може да не е толкова красива, колкото купената от магазина: стените ще са малко криви, а вместо врата вероятно ще има старо одеяло.

Всички деца обичат да строят. За най-малките (до 3 години) този тип игра е чудесно занимание за свързване с родители. Съвместният процес ги зарежда с положителни емоции и укрепва връзката дете-родител.
Създаването на „конструкция“ развива креативността на детето и го учи да мисли творчески. То обмисля защо „крепостта“ му не е устойчива и какво трябва да промени. Помогнете, ако се налага.

Играейки на "къща", децата се учат да изграждат отношения с близки и приятели. Това е важен етап от развититето и е добре възрастните да се отнасят с уважение и внимание. И да предлагат своята помощ.
Строейки собствен дом, мъничето придобива самочувствие, започва да осъзнава възможностите си и да вярва в силата си.

Създайте възможности за вашето дете да се развихри, оставете го да фантазира и твори!
Поканете го да стане архитект и да нарисува как ще изглежда бъдещата къща. След това намерете удобно място в апартамента, за да я  построи (често тя стои много, много дълго време).

Помогнете му да намери необходимите материали: то ще реши от какво ще построи къщата, а вие просто му дайде избор. Можете да добавите елемент на игра към търсенето на материали: направите пътя до тях по-сложен – с отговор на гатанки, които ще го отведат до ценното „съкровище“.

Мона Василева