За прегръдката, която лекува

Тази история ни разказа Маргарита Габровска – ръководител „Ранно детско развитие и терапевтични услуги“ във Фондация „Нашите недоносени деца“ (ФННД). 
Маргарита е логопед по професия, през годините се профилира приоритетно в работата с деца в ранна възраст и техните семейства, прилагайки подхода на ранната детска интервенция. Част е от терапевтичния екип на Център за детско развитие „Малки чудеса“.
Като част от Фондацията, подкрепя директно и утвърждаването на семейно-ориентираната грижа и кенгуру-грижата в неонатологичното отделение на САГБАЛ „Шейново“. През 2018 г. придобива докторска степен по Философия, а изследователските ѝ интереси са в областта на приложната етика – биоетика, етика на грижата и подход на човешките способности.
 

За добро или зло, някои срещи се случват по-рано от планираното. Толкова рано, че независимо колко много са бленувани, участниците в тях все още не са готови за това – нито физически, нито психически.
В неговите 860 гр. се бе побрала цялата решителност и жажда за живот на света. А в нейното сърце – целият страх и тъга. Стоеше притихнала до кувьоза, леко повдигнала едното ъгълче на покривалото, с което беше покрит, за да предпазва бебето от ярката бяла светлина. Взираше се ту в него, ту в монитора, върху който се движеше животът му.

Как е той днес? – съвсем плахо ме попита тя.

Дежурният лекар ще дойде всеки момент и ще ви даде сведения за състоянието му… аз не съм медицинско лице… но съм тук, на ваше разположение, за да видим как бихте могла да си общувате с бебето така, че да чувства по-малко липсата ви. – в този момент видях лекото объркване в погледа ѝ и продължих – …за него е много важно да чува гласа ви, да ви усеща. Това го успокоява, защото всичко друго наоколо е съвсем ново за него. Важно му е да знае, че сте тук… Вие сте неговият човек.

Значи той ме чува?!

Съвсем ясно при това. 

А дали си ме спомня…?

И още как – живели сте заедно месеци наред, не би могъл да сбърка вашия глас и вашата миризма с ничия друга на света. – усещах как всяка следваща дума я прави по-уверена, дори позата на тялото и стана някак по-изправена и стабилна.

Здрасти, мамо… как си, миличко? …Мама е тук… утре и тате ще дойде да те види… знаеш ли колко хора те чакат вкъщи… всички питат за теб.

Можете да му подадете пръста си през отвора на кувьоза, той ще се радва да ви усети. – предложих аз.

Може ли? Мога да го пипна?!

Разбира се, това е вашето бебе. Важно е преди това само да измиете и дезинфекцирате добре ръцете си…и после не виждам коя сила на света би ви спряла.

Двеста грама по-късно дойде и първата прегръдка – кожа до кожа. Прегръдка, която тя чакаше всеки ден и споделяше, че това са най-бързо отлитащите два часа в денонощието ѝ – времето, в което държеше бебето до гърдите си и тихичко му разказваше ден след ден как скоро ще са заедно у дома, какво креватче са му купили, коя баба е питала днес за него. Малко след първата прегръдка дойдоха и първите опити за кърмене – в началото всичко се случваше бавно, а често и трудно. Но от ден на ден тя ставаше по-силна и уверена – пътят от първия разговор с него, през първото докосване, първото хранене, първата смяна на памперса до първата прегръдка и успешно кърмене, бе път, който я превърна в това, което виждах днес, дни преди изписването.

Хайде, хайде! Страх ли те е?! Няма от какво да се страхуваш, просто му мушни ръката в ръкава, не е толкова трудно. Хайде, мамо, помогни на баща ти, моля те, че виж как се гипсира! – леко грубо и през смях, напътстваше тя съпруга си на едно от свижданията.

Понякога подкрепата изглежда така:

Идва тихо, присъства мълчаливо, когато е най-тежко и думите са излишни, търпеливо следва семейството стъпка по стъпка. Всеки ден е нов ден, крие нови очаквания, нови предизвикателства, нови въпроси и е важно човек да не бъде сам в тях. Ранната детска интервенция и ранната подкрепа е толкова по-успешна, колкото по-скоро започне. В случая – тя започва още от неонатологичното отделение и изглежда малко по-различно. Тук тя е съсредоточена в това да помогне на майката да възстанови преждевременно прекъснатата си връзка с бебето, да се почувства уверена в способностите си, че може да се грижи по най-добрия начин за него, да общува с него, да започне да забелязва малките постижения на бебето всеки ден, да опознае нуждите му и него самото преди да се приберат заедно вкъщи. Всичко това са предпоставки периодът след раждането да протече по-малко травматично за родителите и те да добият по-бързо увереност, че никой не може да подкрепи детето им така, както могат те.

Ранната детска интервенция, разглеждана като част от семейно-ориентираната грижа в неонатологичните отделения, предполага активното ангажиране на семейството във възстановителния процес на бебето. Един от най-успешните и лесно осъществими начини за това е практикуването на кенгуру-грижи (контакт кожа до кожа) в неонатологичното отделение. Този метод не само доказано води до по-бързото стабилизиране на бебето – на способността за самостоятелно дишане, поддържането на терморегулацията, подобряване на качеството и продължителността на съня и стабилизиране на сърдечния ритъм, но и подкрепя процеса на кърмене на бебето и пълноценното общуване между него и родителите.

Ранната детска интервенция включва в себе си не просто овластяването, информирането и подкрепата на семействата по отношение на грижите за пълноценното развитие на детето им. Тя се ангажира и с модифициране на средата в неонатологичното отделение по начин, който подкрепя развитието на бебето и му причинява възможно по-малко стресови и травматични преживявания.

Недоносените бебета са изключително чувствителни на светлина и шум, за това е важно кувьозите им да се покриват със специално създадени за целта покривала. Редуцирането на шума е предизвикателна задача, но не и невъзможна – деликатното отваряне и затваряне на вратите на кувьоза, на шкафовете в помещението, както и намаляването, по възможност, на звуците от сигнализациите на апаратурата, са първите стъпки.

В ситуация на стрес, бебетата често инстинктивно търсят нещо, наподобяващо пъпната връв, в което да се вкопчат. За съжаление, в много от случаите това се оказва системата, сондата или други тръбички и жички, чието дърпане би могло да нарани бебето. Ето защо  модифицирането на средата в този контекст би означавало и да се осигури алтернатива, която изпълнява сходна функция. Фондация “Нашите недоносени деца” разпространява в неонатологичните отделения в страната плетива – “октоподи”, изработени от доброволческото звено на организацията, чиито “пипала” имитират именно пъпната връв. Поставени в кувьоза на бебето, близо до дланта или в нея, те препятстват издърпването на системите и сондите, като в същото време успокояват бебето и го предпазват от самонараняване.

Снимка: Нашите недоносени деца 

Като подход, обединяващ в себе си разнообразни области на познание относно ранното детско развитие и неговата подкрепа, успешната ранна детска интервенция предполага и наличието на добро взаимодействие между различните специалисти и услуги, които, по една или друга причина, са част от ежедневието на детето и семейството. В случая на преждевременно родените бебета и малки деца това би означавало създаване на добра приемственост и коопериране между медицинските звена и специалисти и немедицинските такива – специалистите по детско развитие. За да се превърне това във факт на национално ниво, а не просто да съществува под формата на единични добри практики, е необходимо да бъдат обединени усилия и изградена единна визия около необходимостта от политики в подкрепа на ранното детско развитие, които да гарантират на всяко дете достъп до необходимите услуги възможно най-рано и проследяване на развитието му, независимо от мястото, на което е родено детето и възможностите, които има семейството.

Снимка: Нашите недоносени деца 

Материалът публикуваме с любезното съдействие на Национална мрежа за децата.