Не мога да се контролирам. Вкъщи постоянно крещя

За хората, които лесно се палят, разпознаването и контролирането на емоциите не е лесна работа.
Още по-трудно е да ги изразят по приемлив за околните начин.
Често те продпочитат да пренебрегват и потискат чувствата си. Трупат в себе си гняв, който в един момент избива. И не по най-приемливия начин.

Ще чуете оплакване: „Цял ден ми ходят по нервите. А като се прибера вкъщи, започвам да крещя! Как да се науча да контролирам гнева си?“
Психологът Дарина Илянина дава  отговор на този въпрос.

Запитайте се: къде съм истинската аз

Ако наистина сте убедена, че поведението ви на работа и в къщи е различно, се запитайте къде сте истинска? На работа или у дома? Или може би някъде на трето място?

Под „истинска“ става дума за това къде се проявявате като себе си, без нужда да се прикривате и да се правите на някой друг.

Ядосана жена. Снимка: Shutterstock

Обикновено в офиса и с непознати се опитваме да се покажем в най-добрата светлина. Стараем се да бъдем по-отзивчиви, спокойни и мъдри за другите хора. Просто, защото в обществото не е прието да си тъжен или ядосан.

„Това обаче не означава, че тези чувства не съществуват и не ни разяждат“, коментира психологът. И първият съвет, който дава е да не потискаме емоциите си.

Не потискайте емоциите си

Хората са склонни да потискат негативните емоции – защото не са научени от детството да ги разпознават, да ги назовават и да говорят за тях с други хора. Най-важното: те не намират приемлив начин да се освободят от тях.
Всяка емоция, която имаме, трябва да бъде приета и изразена. И гневът не е изключение.
„Гневът е като деликатен музикален инструмент - като цигулката. Трябва да знаете как да свирите и трябва да се упражнявате редовно. Ако свирите без да сте добили умения, цигулката ще звучи дисонансно“, казва психологът.

Помощ от близки

Гневът е чудесен индикатор, че някой е нарушил личните ви граници. Но той е и горивото, което ви помага да ги защитавате.
Ако от време на време не „изпускате парата“ , ако се опитвате непрекъснато да се сдържате, тя се натрупва и в един момент просто избухва.
Губим контрол, защото няма как да задържим натрупаното напрежение.

Къде се случва най-често? У дома.
От гледна точка на теорията за семейните системи, нашите близки, без да осъзнават, може несъзнателно да провокират нашата агресия, за да ни помогнат да освободим от излишните емоции. Те не го правят, за да ни навредят – по-скоро, напротив, те ни помагат да запазим здравето си.

Водете дневник на емоциите

Не можем да контролираме гнева си, като го „опаковаме“ и вържем с вериги, но можем да се научим да го управляваме.
Това означава да разберем причините и да може да го изразим.

Започнете с „разбор“ на собствените си емоции.
Там, където има трудности с гнева, има трудности и с разграничаването и на другите емоции. Колкото по-добре ги разпознаваме обаче, толкова по-ярък ще е животът ни и толкова по-трудно една емоция ще може да завладее всички останали.
Опитайте малък тест. През деня се запитайте поне 10 пъти: Какво чувствам сега?
Ако можете да отговорите на този въпрос веднага, това е страхотно. Ако ли  не, можете да започнете да работите върху разбирането на всички емоции.
„Дневникът на чувствата“ помага. Принципите как да го водите могат да бъдат намерени в интернет. Той ще ви насочи как може да проследявате емоционалното си състояние и да разберете причините за него.
След това трябва да се научите да не трупате гняв.

А накрая – да го изразявате по начин, който да ви носи полза.
Върху това може и трябва да се работи.
Успех по този труден път!

Мона Василева