Как да се справим с ниското самочувствие

Самочувствието започва да се развива от първите контакти на майката с бебето до последния дъх. А преживяванията, които психолозите наричат положително огледало, са етапите, през които преминаваме и които подпомагат този процес. Те създават чувството за увевереност в себе си и способността да се обичаме. Всъщност самочувствието е тясно свързано със:

представата, която всеки има за себе си;
вярването за това какви мислим, че сме или какви мислим, че трябва да бъдем;
представата, която смятаме, че другите имат за нас.

Човекът е релационно същество. За да живее, той трябва да установи социални взаимоотношения, положителни и автентични връзки като приятелство или семейство, които помагат да се чувства оценен, уважаван и обичан. Нуждата от уважение и привързаност е сред основните човешки потребности и е наравно с тази от себереализация и принадлежност според пирамидата на Маслоу.

Прекалената критика от страна на родителите нанася тежки последици въху детската психика.
Снимка: Shutterstock

Какво се случва, когато тези елементи липсват?

И кои са причините за ниското самочувствие? Те включват всички онези преживявания, които допринасят за формирането на мнението, което имаме за себе си, като:

стресирани, нещастни и особено строги или критични родители;
травма в детството, която е вкоренила чувство на срам;
физическо и психологическо насилие, унижения в училище или кибертормоз;
сантиментални проблеми;
принадлежност към етническо или културно малцинство или към социална група с предразсъдъци;
негативни преживявания в зряла възраст (проблеми на работното място например);
хронично заболяване, което изкривява представата за себе си и тялото си.

Симптоми на ниско самочувствие

Много хора избягват да установяват активна връзка с другите, защото при всеки неуспех те приписват причината на външни фактори, които трудно се контролират: техният фокус на контрол е ориентиран навън.
Ниското самочувствие носи със себе си психологически, но и физически симптоми. Този тип хора могат да изпитат:

тъга, самота и безпокойство;
чувство за вина;
страх да не знаят какво да кажат или да кажат грешни неща;
нужда от изолиране;
страх да не бъдат отхвърлени или изоставени;
страх да не бъдат предадени;
мисли за неадекватност („не мога да направя нищо“) и ателофобия;
страх от неизпълнение на очакванията;
страх да не бъдат разочаровани и да не бъдат реципрочни.

Децата с ниско самочувствие често стават агресори или са тормозени от другите.
Снимка: Shutterstock

Възможни последици от ниското самочувствие 

Липсата на самочувствие може да накара хората да се изолират, избягвайки ситуации на несигурност, в които има риск да се изложат пред другите. Така се чувстват „защитенит“, но всъщност преживяват тъга и самота, чувства на униние и разочарование, причинени от загубата на социалните отношения, контактите с хора, приятните разговори.
Ниското самочувствие има физически и психологически последици и по отношение на взаимоотношенията с другите, както и в много области на живота. 
Децата с ниско самочувствие често стават агресори или са тормозени от другите, но по всякакъв начин опитват да скрият това от своите родители, което не им помага. В юношеството, за да компенсират чувството за неадекватност или малоценност, които възникват от сравнението с другите, тийнейджърите могат да стигнат до хранителни разстройства или зависимости. 
В двойката несигурността в любовта и ниското самочувствие могат да доведат до контролиращо поведение спрямо партньора, ревност, страх да не бъде предаден и страх от изоставяне. А ниското самочувствие поради несподелена любов може да доведе до неправилна самооценка и по-малко спонтанност.
В работата самочувствието и безпокойството за представяне могат да бъдат тясно свързани. В този случай проблемите в отношенията, причинени от ниско самочувствие, могат да доведат до липса на проактивност и самочувствие и конфликти с колеги и началници.
Последиците, причинени от ниско самочувствие, могат да породят порочен кръг (като синдромът на Касандра например), което да доведе до изолация и самота, засилващи още повече негативната самооценка.
Освен това ниското самочувствие е сред основните показатели за психологическо заболяване. То се оказва алармени сигнали за депресия, дистимия, безпокойство и проблеми във взаимоотношенията, социална фобия. 
Перфекционизмът, проблемите със самочувствието и социалната тревожност, но също така тревожността и самотата, присъстват много в съвременното общество, което често налага естетически стандарти, на които някои хора стават жертви.

Как да се справим

Психотерапевтичната работа може да бъде полезна за справяне с безпокойството, ниското самочувствие и самотата. Всъщност няма универсална „рецепта“ за преодоляване на проблема, тъй като справянето зависи и от различните нюанси при всеки човек. 
Познаването и разбирането на себе си и другите обаче е основно условие, за да се научите да живеете по-добре. Но как да „разберете себе си“? Понякога, като молим за помощ, се смятаме за слаби, но в действителност тези, които го правят, са смели, тъй като са в състояние да се запитат и да признаят, че някои техни поведения или действия не са толкова функционални за тяхното благосъстояние. Важно е:

• да признаете, че сте в тази динамика и не я подценявате;
• да помислите за нови възможности за действие;
• да потърсите помощ, дори от професионалист, за да разберете как да подобрите самочувствието си и да преодолеете безпокойството.

Деси Тодорова по материали от Guida Psicologi