Когато ви наказват с мълчание

Между партньорите често има недоразумения. Понякога избухва скандал, после сякаш всичко се връща по места и се оправя.
Друг път се опитваме да преглътнем, но стаяваме гнева си, водени от детски нагласи да „бъдем възпитани и учтиви“, „да не се кареме и да не повишаваме тон“.

Мълчим или съскаме. Понакога използваме сарказъм, обиди, подигравки, унижаваме или си служим с манипулации.
Друг пъг гневът избива в жестоки шеги.
Често това се случва в семейството и изостря отношенията между партньорите.

Най-лошо е обаче, когато някой реши да наказва партньора си с мълчание.

Мъжът (или жената), който обичайно е ведър и разговорлив, внезапано млъква и се движи из дома като призрак. Усещате сякаш, че ви извбягва.
Не ви кани на ресторант, вечер не обсъжда какво се е случило в службата. Деликатните ви опити да изясните ситуацията са напразни.

Защо това се случва

Мъж, който се цупи и мълчи. Снимка: Shutterstock

Партньорът не иска директно да говори за обидата или разочарованието си от нещо, действа заобиколно, „наказвайки“ ви с мълчание.
Той (тя) изразява недоволството си в скрита форма и ви провокира.
Ако си изпуснете нервите, вие ще се виновни за конфликта.
Ето какво предлага психологът Джон Боу.  Той твърди, че с този вид пасивна агресия може да се справите само с една фраза.

План за действие

В подобна ситуация най-важното е да запазите спокойствие и да говорите с партньора си насаме.

1. Изберете момент, когато и двамата сте спокойни, чувствате се комфортно, настроени за разговор.

2. Запазете спокойствие. Покажете с целия си вид, че сте искрено загрижени за случващото се.

3. Задайте директен, прост въпрос: „Моля те, кажи ми какво между нас не е наред. Какво се обърка?“

Според психолога Джон Боу тази фраза „може мигновено да реши проблема“:

„Ако той (тя) охотно се вкючи в разговора и каже какво го е разстроило, вероятно ще си върнете добрите отношения. Диалоът ще изясни причината за конфликта – може просто да е имало дребно недоразумение.
Ако обясненията са много по-сериозни и конфликтът е по-дълбок, тогава може да отнеме повече време, за да го разрешите.“

Най-важното е, след като зададете въпроса си, да изслушате партньора си. Не да спорите с него, не да защитавате своята позиция, а да слушате.

А след това – какво

Винаги има шанс в отговор на вашия въпрос любимият или вашият колега, с който имате конфликт, да каже, че всичко е наред.
Не се изненадвайте, ако той продължи да се сърди и цупи, вместо да търси решение на проблема.
Вие обаче сте се погрижили за себе си: като сте поставили проблема “на масата на преговорите“ , вие демонстрирате, че виждате и знаете какво се случва. Това може да намали пасивната агресия на опонента.

Ако имате късмет, в отговор на вашия въпрос да чуете конкретна причина за неговата обида и поведение, можете да направите първата крачка.
Слушайте внимателно всичко, което ви казва, без да се опитвате да се оправдавате или извинявате. Нямате задачата да докажете, че вие ​​сте прав, а другият греши.

Джон Боу препоръчва да се съсредоточите върху това, което сте направили грешно, и да признаете, че съжалявате.
Той препоръчва да пробвате с фразата: "Съжалявам, дори не ми е хрумнало, че мога да те обидя с това. Прав си, ще се постарая да не го повтарям".

Пример за лошо извинение е: „О, Боже мой, нямах представа. Защо веднага не ми каза?““

Не се извинявайте, ако не искате.
Просто благодарете на партньора си за неговата искреност и кажете, че имате нужда от време да помислите върху това, което той (тя) е казал. Тогава можете сами да решите колко важна е връзката с този човек за вас и да действате въз основа на това решение.

Мона Василева