Думите, които вредят

Когато детето плаче, ядосва се и се тръшка, родителите опитват как ли не да го успокоят. Често с банални думи като „Успокой се!“ или „Не е чак толкова лошо“.

Като правило тези думи не носят никакво спокойствие, защото в момент на силни емоции детският мозък буквално „изключва звука“ и губи способността да възприема дори най-мъдрите съвети.
В такива моменти не работи логиката, а чувствата.
Най-доброто, което един родител може да направи, е да се превърне в тиха, стабилна „скала“, до която „бурята“ постепенно утихва.
В края на краищата, децата запомнят не толкова думите, колкото чувствата, които изпитват в прегръдката на мама или татко. 

Защо мълчанието работи по-добре от думите

Майка прегръща детето си. Снимка: Shutterstock

Когато детето е обзето от емоции, неговият „рационален“ мозък сякаш се изключва, отстъпвайки място на „емоционалния“.
Ето защо обясненията и убеждаването не достигат до него. То не игнорира възрастните нарочно. Просто не е в състояние да възприеме информация в този момент.

Но има едно нещо, което винаги работи: вашето спокойно присъствие.
Психолозите наричат този процес „корегулация“. Детето „попива“ вашето спокойствие и равновесие, и нервната му система постепенно спира да бъде в състояние на тревожност. Сякаш сте му протегнали невидима ръка и сте му помогнали да стъпи на твърда земя.
Такива мълчаливи жестове не само помагат за справяне с конкретна истерия или пристъп на тревожност, но и формират умение у детето - с течение на времето то се научава да регулира емоциите си самостоятелно.

5 начина да го подкрепите без думи

Майка гушка сина си. Снимка: Shutterstock

Просто бъдете до него

Не е нужно винаги да го прегръщате или да говорите. Понякога е достатъчно да седнете до него на дивана, до леглото или дори до вратата на стаята. Това мълчаливо „Аз съм тук“ създава чувство за сигурност.
За детето това е важен сигнал: „Не съм оставен сам с емоциите си и мама/татко винаги е готова да ми помогне да се справя с тях.“

Леко докосване

Ръка на рамото, топла длан, леко потупване по гърба – физическият контакт помага на тялото да се чувства подкрепено.
Важно е да се уважават границите: дайте на детето избор – да приеме докосването или не. Дори протегната длан, която може да поеме, ако иска, вече помага.

Дишайте заедно

Да казвате „успокой се“ или „дишай по-дълбоко“, е безполезно. Но ако сами започнете да дишате бавно и дълбоко, детето автоматично ще се настрои.
Дишането и сърдечната му честота постепенно ще се синхронизират с вашите.
Това е прост и ефективен начин да „превключите“ тялото от режим на тревожност в режим на спокойствие.

Котва на спокойствието

Плюшена играчка, одеяло, любима книга или антистрес топка – всяко дете има набор от предмети, които му връщат чувството за контрол и стабилност. Просто ги поставете наблизо, без да се натрапвате. Важно е изборът винаги да остава на детето и то да може да вземе тази вещ, когато реши.

Паралелни задачи

Има много думи, но няма енергия за слушане. Тогава помага „паралелната игра“ – тиха дейност без напрежение.
При малките деца това може да бъде рисуване, сглобяване на конструктор или занимания с любимите играчки.
При тийнейджърите – сглобяване на пъзел, четене на книга или гледане на филм.
Когато споделите този момент без излишни думи, между вас се създава тиха, но силна доверителна връзка.

След години детето ви едва ли ще си спомни какво точно сте му казали в труден момент. Но то ще си спомня много добре, че сте били там.
Може да му дадете топлина, сигурност и увереност, така че завинаги да помни: до него е имало човек, който е издържал заедно с него на емоциите му и не се е отдръпнал, нито се е уплашил.

По материали на  CNBC, Мона Василева