Има, макар и негласен, етикет за поведение, който е добре да спазвате
Деца играят в пясъчника. Снимка: Shutterstock
Детските площадки не са само място за социализация на детето, но и ежедневен стрес за майката.
Особено за младите, чието хлапе внезапно е изскочило от количката и се е втурнало към площадката, за да яде пясък (сняг) и да общува.
Попаднала сред много майки, някои от тях „орлици“, други разсеяни и отегчени, забодени в телефоните си, всяка се чувства притеснена. Понякога риегира прибързано, казва неща, които е по-разумно да премълчи или дава непоискани съвети.
За най-общите правила и етикет за поведение на детската площадка разказва психологът и майка на 2 деца Екатерина Мазеина.

Майка помага на децата да общуват. Снимка: Shutterstock
На детската площадка, както навсякъде в обществото, основното е да уважавате своите и чуждите граници.
Бъдете приятелски настроени, но не натрапчиви. Дори ако не обичате да общувате с други родители, просто се усмихнете на всяка майка и поздравете, ако децата ви играят наблизо. Не е трудно, не е нужно да влизате в обстойни разговори.
Към възрастните се обръщайте с „вие“, а към чуждото дете - с името му. Името на детето е музика за родителските уши. Докато безличното обращение: „Ани, не сипвай пясък върху момченцето“ , е по-добре да заменим с: „Ани, не сипвай пясък върху Лили.“
Всеки възрастен се отегчава на детската площадка. И се „спасява“ с телефона си. Поглежда с едно око детето, наглежда го.
Моето двегодишно дете избяга като на магия. Както си играеше спокойно на пързалката, в един миг изчезна.
Търсихмего половин час с охраната. Обиколихме до другия край на парка.
Нито аз, нито десет майки, които вървяха наблизо, видяхме неговата маневра...
Не забравяйте, че децата са хитри и коварни, трябва да сте бдителни.
И не се оправдавайте пред други родители. Не карайте детето си на сила да споделя с друго любимата си играчка - не забравяйте, че играчката може да се изгуби, счупи или чуждото дете да избяга с нея на друга площадка.
Така че е по-разумно да не изнасяте от дома скъпи за детето играчки, а в най-лошия случай ги скрийте в дълбоко в количката.
Понякога детето отказва да споделя, а майката или бабата настояват: „Дай му сега кофичката си, вече си голяма. Дай я на момичето, тя само ще я погледне.“
И грабват злополучната кофа, за да я дадат на плачещото дете.
Напълно неразбираемо е защо някой би малтретирал собственото си дете по този начин. По-човечно е в този момент да кажете: „Ако не искаш да се даваш играчките, недей!“
И тихо да дадете на плачещото момиче друга играчка. Така никой няма да плаче. Сигуацията ще е печеливша за всички.
Когато детето ви посегне към чужда вещ, не бъдете безучастна. Намерете собственика и попитайте дали може да я вземете. Ако се съгласи, може да я вземете. Ако не – пак ще намерите решение. Собственикът има пълното право да не ви я даде.
Внимателно пренасочете вниманието на детето към нещо друго.
И още нещо. Ако играчката е в чуждата количка, въобще не питайте за разрешение.
Веднага кажете на детето си: „Не. Тя не е наша!“ . Кажете го нежно, с усмивка и решително го отведете.
На детските площадки има едно неписано правило: всичко, което стои на пясъчника и на площадката е обща. Може да го вземам, без да питаме, и играем заедно, а след това да го оставим пак там.
Това е удобно, но докато не узнаете дали това е точна така, попитайте.
Диалози на детската площадка:
- Вашият Митко е на три? И мълчи?
- Да, той е на три. Е, работим по въпроса, има известен напредък, но засега това е всичко.
- А моята Ани е на две, вече говори ясно. Чета ѝ всеки ден, може би затова. Вие пробвате ли така? .
След това идва списък със съвети (глупави и обидни за другата майка).
Все едно тя се е оказала внезапно с невербално тригодишно дете.
Вероятно вече е проучила тонове литература и е посетила всякакви лекари.
Освен ако не сте специалист или някой, който се е сблъсквал с подобна ситуация, не давайте съвети – те са неуместни и дразнещи.
Същото важи и за ценните коментари за облеклото и поведението на чуждите деца.
Бабите обикновено се ядосват и съветват: „Детето ви не носи шапка. Сложете му я бързо, ще настине!“
Няма социализация без болка. Днес вашето мъниче е било тормозено, утре ще тормозят някое друго дете.
Задача на майката е да стои на стража и да прави всичко по силите си, за да предотврати конфликти между децата. Разсейвайте ги, пренасочвайте вниманието им към нова играчка, измислете игра, с която да ги разделите ...
Ако децата се сбият, отведете своето. Не пипайте чуждото дете, не му крещете, дори и да е наистина лошо момче или побойник.
Прегърнете вашето и го успокойте.
Не правете трагедия от ситуацията – за децата това е и преживяване, и начин да пораснат.
Отговорност на родителите е да отгледат устойчиво дете.
Не давайте лакомства на чуждите деца
Храненето на дете на улицата е технически неудобно. Първо, трябва да го хванете, да го сложите на пейката, да му избършете ръцете с влажна кърпа … Ако отивате в парка за половин ден, не можете без обяд в багажа. Почти всички сме научени да предлагаме от нашата храна на чуждите деца наоколо. Едно време. В днешно време това е не само неприемливо, но и опасно.
Предлагате бонбон, чуждото дете може да има алергия, да не може да приема захар или да е на строг хранителен режим. Ако наистина искате да почерпите, попитайте родителите дали може да му дадете това лакомство.
Безкайно досадни са разказите на майки и баби, които повтарят: А моето дете, направи, каза, успя ...
Още по-неприятни са тези, които непракъснато показват снимки и клипчета с успехите на отрочетата си: как детето е започнало да ходи на десет месеца, говорило е с цели изречения на година и половина, спечелило е състезание ….
По-добре се въздържайте от подобни неща.
Иска ви се да се похвалите, да разкажете на целия свят колко умно, талантливо е детето ви.
Да се хвалите за вас и приятно, другите слушат, защото са възпитани и учтиви.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари