За да родите умно дете: съветите не са панация, но няма да навредят
Бременна край прозореца. Снимка: Shutterstock
Всяка майка иска детето й да е умно и да се отличава висок с интелект.
Учени твърдят, че залог за това е доброто й образование и нейният интелектуален потенциал.
Има и други фактори, които са заложени и няма как да променим.
Но има и такива, на които можем да повлияем още преди бебето да се роди, обяснява педиатърът и баща на две деца д-р Артьом Кабанов.

Бременна тича в парка. Снимка: Shutterstock
Физическата активност по време на бременността и следродилния период помага за контрола на теглото и настроението и е полезна за сърдечната и белодробната функция. Тя стимулира умственото развитие на нероденото дете.
През 2006 г. учени провеждат експеримент с бременни мишки. Животните са разделени на две групи: някои са имали 24-часов достъп до бягащо колело, докато други просто са седели в малка клетка. При потомството на мишките, които са останали физически активни, са установени 40% повече нервни клетки в хипокампуса, областта на мозъка, отговорна за ученето.
В друго проучване, проведено през 1996 г., учените установяват, че децата, чиито майки са спортували по време на бременност, се представят по-добре на тестове за интелигентност.
Лекарите препоръчват бъдещите майки да прекарват повече време на открито, да се занимават с плуване, лека аеробика и да тренират на велоергометър.
Ключът е да се спортува в разумни граници. Ако бременността усложнена, се консултирайте с лекар.

Бременна в парка с партньора си. Снимка: Shutterstock
Известен факт е, че 70% от бъдещите майки имат дефицит на витамин D. Учените някога са предполагали, че този витамин играе жизненоважна роля в развитието на нервната система и умствените способности на бебето. Изследванията обаче показват, че това не е вярно.
Въпреки това, пренаталният дефицит на витамин D влияе върху развитието на детето: той удвоява риска от аутизъм.
Причините за аутизъм са слабо проучени. Смята се, че разстройството може да възникне от генетични нарушения, някои инфекции и токсини.
През 2007 г. учените предположиха, че разстройствата от аутистичния спектър понякога възникват, защото лекарите забраняват на бъдещите майки да се пекат на слънце.
Слънчевите бани, витаминните и минерални добавки могат да помогнат бременната и нейното неродено дете да получават достатъчно витамин D.
Витамин B9, по-известен като фолиева киселина, е от съществено значение за правилното развитие на нервната система на нероденото дете. Тъй като е водоразтворим, той не се съхранява в тялото и трябва редовно да се доставя чрез храната.
Витамините от група B изпълняват различни функции в организма и са от съществено значение за нормалното функциониране на нервната система.
Много хора знаят, че дефицитът на фолиева киселина, особено в ранна бременност, може да доведе до дефекти на невралната тръба у бебето. Това е най-опасната, но не единствената последица.
Изследванията показват, че приемът на витамин B9 още докато жената планира бременност, намалява риска от аутизъм и тежки забавяния на говора преди 3-годишна възраст.
Липсата на фолиева киселина в организма на бременната увеличава риска от емоционални разстройства у детето ѝ.

Бременна със слушалки на корема. Снимка: Shutterstock
През 1993 г. психологът Франсис Раушер провежда проучване, в което участниците слушат музиката на Моцарт и след това изпълняват различни задачи. Според Раушер произведенията на великия композитор спомагат за подобряване на пространственото мислене.
По-късно учените провеждат експеримент върху лабораторни мишки: на бременните женски или им пускат Моцарт, бял шум, или те седят в тишина.
Потомството на мишките, които „слушат“ Моцарт, се оказва по-интелигентно: тези животни по-успешно се справт с лабиринта и правят по-малко грешки.
Ефектът на Моцарт обаче е доста съмнително явление. Много учени го критикуват, вярвайки, че всички експериментални резултати са получени случайно.
Факт е обаче, че 18-седмичният плод вече може да чува музика, а новороденото „помни“ мелодиите, които майка му е свирила или е пяла по време на бременността.
Съществува специална скала – NBAS – предназначена за оценка на поведението на новородените. Тя помага за оценка на неврологичното развитие на бебето, рефлексите и ориентацията му към визуални и слухови стимули.
През 2012 г. учените решават да проведат експеримент с бременни на възраст 19-29 години. Разделят ги на две групи: едната група е слушала музика по един час дневно, докато другата група се е занимавала с нормални дейности. Когато новородените са били оценявани по NBAS, бебетата на тези майки, които са слушали музика, показали по-високи резултати.
През третия триместър на бременността плодът разпознава гласа на майката, може да различава гласните на родния си език и тези от чужд език. Накратко, ние ставаме носители на езика на родителите си още преди раждането. Местният акцент започва да се проявява в интонацията на плача на новороденото.
Учените твърдят, че развитието на детето зависи от неговия пренатален езиков опит. Ако мама и татко често говорят на бебето в корема, то ще се научи да говори по-бързо, ще възприема и разбира по-добре речта и ще намали риска от забавяне на говора и дислексия (трудности при четене и писане), твърдят учените.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари