Как да се влюбите отново в партньора си

Женени сте от 10 години и повече. Любовта е изчерпала заряда си. Искрата я няма, ежедневието и навикът постепенно ви поглъщат и ви правят безразлични един към друг.
Възможно ли е да вдъхнете живот на връзка?

Психологът Асаел Романели е уверен: в половината от случаите, да!
Не е нужно да търсите нов партньор, за да се влюбите отново – понякога е достатъчно да погледнете с нови очи човека, с когото от години живеете.

Да погледнете с нови очи

Съпрузи, които се ухажват. Снимка:Shutterstock

Става въпрос за преосмисляне на връзката ви: не за връщане към миналото, а за създаване на нова версия въз основа на това, в което сте се превърнали днес. И не за да„запълвате пукнатините “.
Става въпрос за основен ремонт или построяване на нова къща на старо място.
Това изисква специализирани умения. Те са в основата на характерния модел, който двамата американо-израелски психолози и съпърузи Асаел и Галит Романели са разработи.

Това е практична система, която те първо са тествали продължително върху себе си и след това са я препоръчвали на клиенти по целия свят.
Тя се основава на четири стъпки, които Асаел и Галит наричат ​​„четирите стълба за рестартиране на брака“.

1. Игра

Когато една връзка стане навик, първото нещо, което изчезва, не е страстта или сексът, а играта – лекотата, с която някога сте се шегували, спонтанно сте се целували на улицата или сте се смели на тривиални неща в три часа сутринта.
На нейно място идват контролът, раздразнението и безкрайните списъци със задачи.
Играта е готовност за експериментиране и правене на грешки.
В двойките, където елементът на играта е изчезнал, комуникацията куца. Играта обаче връща гъвкавостта и спонтанността, напомняйки и на двамата защо някога са се влюбили един в друг.
Когато партньорите си позволяват да се забавляват, да откриват нови неща, да се смеят заедно или да изпробват нови, абсурдни роли, напрежението се топи. И осъзнавате: все още сте двойка, не просто родители и съквартиранти.

2. Интегриране на собствената сянка

Съпрузи, които не си говорят. Снимка: Shutterstock

Всички ние имаме слабости,  особености, които внимателно крием и отричаме – гняв, страх, завист, уязвимост, сексуални странности. Често несъзнателно проектираме недостатъците си върху партньорите си. Това е, което психологията нарича “проекция” – способността да виждаме сламката в окото на някой друг, вместо гредата в нашето собствено око.
Честното признаване на недостатъците и приемането им ще бъде от полза за връзката ви – тя се задълбочава, а обвиненията и оплакванията намаляват.

3. Умение да слушаме

Трябва да се научим да слушаме е само с ушите си, но и с цялото си тяло. И психолозите съветват да не спожрим да не се извиняваме, а по-скоро да оставим думите на партньора да потънат в ушите ни.
Това изисква зрялост и откритост. Но така се развива истинската интимност – когато всеки от партньорите се научи да чува, вижда, да се свързва и да приема другия. 

4. Изразяване на чувствата си на глас

Най-трудното е да говорим директно и честно за истинските си мисли и чувства. Например, да си признаем: „Липсваш ми“, „Бях наранен/а“, „Искам да си с мен днес“.
Повечето двойки избягват подобни разговори, страхувайки се да не наранят другия човек или да не бъдат разбрани погрешно. Но тези думи съдържат живот, горивото за една връзка.

Асаел и Галит казват, че за 15 години брак са се „женили“ поне шест пъти. И всеки път е било като ново начало след криза, промяна и порастване. Сега те учат другите да правят същото. Защото вярват: „Това, от което човек се нуждае, не е нов партньор, а нов начин да бъде с този, когото вече е избрал.“

По материали на Psychology Today , Мона Василева