Може да отмине или да я отхвърлим, за да се съхраним
Дъщеря, която си тръгва сърдита. Снимка: Shutterstock
Примеме за даденост, че всеки обича родителите си. Сякаш ни е заложено от самия живот – те са ни родили, отгледали, възпитали, грижили са се за нас, понякога пренебрегвайки собствените си желания и нужди. И идеята да „не обичаш мама и татко“ противоречи някак на морала.
Само че любовта може да я няма или топлите чувства към родителите да изчезнат. Вместо любов, уважение и благодарност, да ни обхване безразличие раздразнение и дори отвращение. И с чувство за вина, буквално разяждайки ни отвътре, се питаме: „Какво става?“
Психологът Анна Неги обяснява защо тези чувства са нормални и как да спрете да се самообвинявате

Майка с бебе. Снимка: Shutterstock
На биологично ниво всичко е съвсем просто: още щом майката погледне бебето, се задейства отделянето на окситоцин, хормонът на обичта. Той помага на младата майка да преживее първите, най-трудни месеци, когато животът й се превръща в ад. Истински маратон от плач, памперси и безсънни нощи.
Бебето естествено изобщо не се интересува как се чувства майка му или този, който денонощно е до него, за да го обслужва. То просто се нуждае от надежден възрастен, за да оцелее.
За първи път за така наречения „импринтинг” говори етологът Конрад Лоренц, който изучава поведението на животните. Той наблюдава малките току-що излюпени патета и установява, че те бъркат първия човек, който ги мести на топло , със своята „майка“ и се привързват към него.
Разбира се, с хората нещата са малко по-сложни.
Ние сме способни да се грижим за другите, но в нашия хаотичен свят често е трудно да отделим време да се вслушаме дори в себе си.
Любовта дава сила, но понякога механизмите се нарушават и тогава в душата се появява празнота. Може да се случи с всеки – там където някога е имало топлина към родителите ни, да се появи празнота.

Родители и деца, които играяг заедно. Снимка: Shutterstock
Английският психиатър основоположник на теорията за привързаността, Джон Боулби, определя три основни типа привързаност, които се разиват в детството.
Надеждна. Родителите присъствет постоянно и са отзивчиви към нуждите на детето си. Светът изглежда безопасен и любовта се възприема като естествена.
Тревожна. Един ден майката е любяща, на следващия - студена. Детето расте с тази непредсказуемост и се научава да не разчита на другите.
Избягваща. Когато нуждите на детето се игнорират, то се научава да не очаква нищо - нито грижа, нито топлина. Това създава дистанция, която може да се запази и в зряла възраст.
Понякога от детството ни учат не само да се подчиняваме, но и да бъдем зависими.
Чували сте фрази като: „Ако разстроиш майка си, тя ще се разболее“, „Ако не оправдаеш очакванията, ще опозориш семейството“, „Ако се омъжиш за него, не е нужно да се връщаш у дома“. Тези фрази внушават страх, а не любов.
В отговор човек избира защитен механизъм – напълно избягва да се привързва. „За да не бъда наранен, няма да допусна никого близо до себе си.“
Той отхвърля любовта, за да се разочарова и да не бъде наранен.
Някои може да нарекат това безчувственост, но в действителност подобно поведение е просто средство за оцеляване.
Нарцистичната майка обича само при едно условие: ако детето е послушно, успешно, красиво и като цяло „точно такова каквото е искала“.
Такъв родител често се съревновава с децата си, особено с дъщерите си, за внимание, успех, външен вид и дори за любовта на баща им.
Детето не разбира това, но расте тревожно, защото днес майка му се гордее с него, а утре може да бъде много ядосана.
И един ден то осъзнава, че всичко това не е въпрос на любов, а на контрол и манипулация.
След това се развиват два сценария:
Човекът продължава да зависи от майката и живее, за да отговори на всички нейни очаквания, сякаш все още е малко и зависимо дете.
Вторият и доста по-чест е да се дистанцира, да скъса емоционалната връзка и просто да спре да я обича.
Това не е отмъщение, а по-скоро осъзнаване че „ако продъли да я обича, това ще го унищожи”. Той предпочита да се откаже от тези чувства, за да оцелее.
Спрете да се обвинявате. Липсата на любов не е смъртна присъда, а знак, че връзката е била травмираща.
Осъзнайте, че вече не сте дете. Вече сте възрастен, родителите ви са възрастни и можете да възстановите връзката, ако искате. Или може да сведете комуникацията до комфортно за вас ниво. Ключът е в границите и уважението, които трябва да присъстват и от двете страни.
Работете с чувствата си. Психотерапия, осъзнатост, писма, които не изпращате, медитация – всякакви методи, които ви помагат да преработите болката, без да се унищожавате.
Помнете, че любовта не е задължение. Понякога най-добрият начин да обичате родителите си не е да се опитвате да ги обичате, а просто да не им позволявате да ви нараняват отново.
По материали на Psychologies , Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари