Не на всяка цена: да простим или не

Идеята за прошката се натрапва от нашата култура и от възпитанието. Смята се, че докато не простим на тези, които са ни наранили, е невъзможно да продължим напред. И като цяло, добрите хора са способни да прощават. Ако не можете, значи ли, че нещо не е наред с вас?

Обикновено настояваме за прошка, когато не сме получили нито извинение, нито обяснение.
Например в отношенията родител-дете: ако порасналата ви дъщеря, все още се връща към ситуация от миналото, която я е наранила, обидила и тя все още помни.
Ние имаме право на всякакви емоции. Дали да простим или не, зависи изцяло от нас.
Нека се опитаме да разберем кога прошката е напълно безсмислена и ненужна. Ето  мнението  на психолога Джамиля Кашапова.

Кога не бива да прощавате

Обидена млада жена. Снимка: Shutterstock

Сътър Форвард, психолог и автор на „Токсични родители“, пише: „Проката е друга форма на отричане: „Ако ти простя, и двамата можем да се преструваме, че не е било толкова лошо.“
Това е логично – като обезценяваме собствената си болка, ние сами си пречим да я преодолеем. Тя “засяда“ някъде в съзнанието ни, но изплува в най-неприятните моменти. Междувременно миналото продължава да влияе на настоящето: понякога действията на другите хора са толкова разрушителни, че буквално тровят целия ни живот.

Когато прошката е безсмислена

Повтаряне на един и същ сценарий. Ако човек (партньор, родител, приятел) се извини, но повтори действията си и всичко се случи отново Тогава прошката е безсмислена. Извиненията тук не са признание за вина, а желание отново да се покажем в собствените си (и вашите) очи като „добър човек, който просто е направил грешка“.

Повтарящо се насилие. Изглежда излишно да се коментира, но: в ситуация, в която многократно сте подложени на всякакъв вид насилие, не бива да слушате никакви извинения.
Другият човек няма да се промени. Вашата задача е да се спасите (и да избягате възможно най-далеч).

Липса на разкаяние. Още веднъж, ако дори не ви се е извинил или не е обяснил, че е разстоен/обиден/ядосан, не се опитвайте да опрощавате греховете на някого.

Не искате да прощавате. Това също се случва – той не е направил нищо особено сериозно и се е извинил, но вие все още не искате да простите.
Имате пълното право на това.

Дете, което не иска да слуша. Снимка: Shutterstock

Децата, преживели насилие, са по-склонни да злоупотребяват с незаконни вещества, имат трудности в училище и при изграждане на приятелства.
Жените, които преживяват насилие в романтични връзки, стават по-несигурни, обвиняват се и се обезценяват. А това завърта същия сценарий.

Липсата на прошка може да бъде опасна – например, когато подчините живота си на идеята за отмъщение.
Тогава ще зациклите в травмата и вместо прошка, ще искате възмездие – да накарате другата страна да страда толкова, колкото и вие страдате. 

В какви ситуации може да простите

Преди всичко, ако някой ви помоли да му простите и то по начин, приемлив за вас. Има разлика между „Съжалявам, че се отнесох с теб така“ и „Съжалявам, че реагираш толкова емоционално на всичко“.
Дори в този случай вие запазвате правото да не прощавате: например, можете да спрете да реагирате негативно, но да откажете да се върнете към това приятелство.

Ситуации, в които провинението е било неволно, също заслужават прошка. Например, партньор е казал нещо неприятно за вас в разгара на спор или приятел случайно е разкрил ваша тайна.
Разбира се, ще си направите съответните изводи, може да преосмислите приоритетите си, тази връзка или приятелство...
Но добрите хора заслужават втори шанс. Нали?

Мона Василева