Когато първородното неочаквано стане батко или кака
Малко и по-голямо дете. Снимка: Shutterstock
Вашият син/дъщеря е бил център на вашата вселена – единствено дете в семейството, обградено с много любов, внимание и ... подаръци от страна на мама татко, както и на баби, дядовци и всички роднини.
И в един момент в семейството идва попълнение – бебе и първородното остава на заден план.
„Помислете как се чувства по-голямото дете: то трябва да „споделя“ играчките, често и стаята си“, казва психологът Камила Рош. - И освен това е обременено с отговорностите на възрастните. То усеща, че родителите му очакват нещо, което то не може да даде.“
Защото на каквато и да е възраст първородното, то все още е дете. А колкото е по-голямо, толкова родителите му стават по-строги и взискателни с него. Те често го упрекват с фрази, които могат сериозно да навредят на психиката му.

Момченце се радва на по-малкото си братче. Снимка: Shutterstock
Ето няколко фрази, които често казваме, а би трябвало да не ги изричаме.
Това вероятно е някакво извинение от страна на родителите, но вината не е на дететето, че се е родило второ, трето ... То не бива да се чувства задължено на родителите или на по-малките си братя и сестри.
2. „Би могъл и ти да ми помагаш за бебето“
Нормално е майката или таткото в някой момент да имат нужда от помощ, но е несправедливо да обвиняват детето, че не помага с грижите за по-малкия брат или сестра. Колкото и да звучи странно, ние сме родители, а то е просто дете, точно като брат си или сестра си, само че малко по-голямо.
Тази фраза е опасна, защото оказва ненужен натиск върху по-голямото дете. Тя засилва идеята, че то няма право да прави грешки, което води до прекомерно чувство за отговорност: ако по-малкото е направило нещо нередно, това означава, че по-голямото е дало лош пример. А това въобще не е така.

Момченце се радва на по-малкото си братче. Снимка: Shutterstock
За родителите е напълно логично. Голямото е по-разумно и може да му обясните всичко. С надеждата, че ще ви разбере и може да постигнете споразумение.
Но за едно дете това е изискване да жертва собствените си желания и интереси в полза на „съперника“ единствено заради възрастта си. Както можете да си представите, това няма да засили любовта му към бебето.
Просто е: когато забранявате на детето да плаче, вие обезценявате емоциите му и го принуждавате да потиска чувствата си.
Запомнете веднъж завинаги: по-голям не означава възрастен.
Ако детето не иска да си дава играчките и да споделя, не бива да бъде принуждавано, особено защото вие смятате, че е „по-голямо“ и така трябва.
Уморените родители често се опитват да си починат и така да въдворят мир в дома. Но като защитаване малкото, помислете как ще се почувства голямото – това е несправедливо, нали?
По материали на Parents, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари