Момчетата се развиват по-късно ... и още 5 опасни мита

Съвременните родители четат и се интересуват, опитват се да научат повече, още преди бебето им да се е появило на бял свят.

След това с трепет следят развитието му – дали следи играчката с очи, протяга ли ръце към нея, опитва ли да я хване, опитва ли се да седне, да пълзи ...
Сравняват и следят таблиците за развитие, често докато установят, че нещо не се случва в срок, не се случва и в следващите месеци.

Тогава най-често са склонни да се вслушат в успокоителните думи на баби и приятелки като:“Ми, той е момче, те се развиват по-бавно, изостават леко“, „Не мисли най-лошото, изчакай!“ , „Ще го израстне“ ...
Има обаче състояния, които искат внимание и професионална намеса, а не подценяване и забавяне.

Неврологът д-р Артьом Багаутдинов оборва с аргументи шест от най-упоритите грешни нагласи и схващания. 

Мит 1

„Всички деца се развиват различно – ще го надрасне.“

Майка държи ръчичката на бебто си. Снимка: Shutterstoc​k

Истина е, че всяко дете се развива със собствено темпо, но има предупредителни знаци, че не бива да чакате.
Ако бебето не държи главата си стабилно, не седи, не пълзи или не проявява интерес към общуването, това е признак за забавяне.
Най-голямата грешка е родителите да чакат това „да отмине“ от самосебе си.
В ранна възраст нервната система е най-гъвкава и тогава интервенцията е най-ефективна. 

Мит 2

„Момчетата винаги се развиват по-късно.“

Този мит често успокоява родителите, особено що се отнася до речта или поведението.
На практика има разлики между момчетата и момичетата, но те не обясняват очевидните забавяния и изоставането.
Ако детето не говори, не реагира на родителите си и не се опитва да общува, е важно да се разберат основните причини. Това едва ли се дължи на пола.

Мит 3

„Ако едно дете е активно, значи е здраво.“

Високата активност може наистина да е въпрос на характер. Но има ситуации, когато „хиперактивността“ издава особеност на нервната система. Например разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, което е диагноза.
Ако детето трудно задържа вниманието си и трудно се съсредоточава, ако е импулсивно и не е в състояние да завърши докрай една задача, и е постоянно в движение, е добре да го консултирате с невролог.
Ранното разпознаване на тези характеристики ще помогне да се избегнат проблеми с ученето и самочувствието.

Мит 4

„Най-важното е физическото здраве.“

Майка се радва на бебе, което спи. Снимка: Shutterstock

Много родители се фокусират върху основни параметри: тегло, ръст и липса на очевидни заболявания.
Неврологичното развитие не е само физическо. То включва комуникация, емоции, реч и поведение.
Детето може да изглежда здраво, но все пак да има трудности. Ако родителите пренебрегнат тези фактори и не потърсят професионална помощ, може да изпуснат момента за ефективна намеса.

Мит 5

„По-добре е да изчакаме, нe да се тревожим излишно.“

Това е един от най-често срещаните и най-рискови подходи.
Не всяко забавяне и отклонение е диагноза. Но консултацията с невролог не е нищо фатално, а начин за получаване на обективна оценка и, ако е необходимо, препоръки.
Съвременната неврология и ранната рехабилитация се занимават не само с диагнозите, но и с рисковете. Понякога малко подкрепа е достатъчна, за да се избегнат по-сериозни трудности в бъдеще.

Мит 6

„Ако има проблем, вината е на родителите.“

Въпросът за вината, спира много родители да потърсят помощ. Всъщност повечето неврологични разлики не са свързани с родителски грешки.
Те са комбинация от биологични фактори, характеристики на развитието и особености на нервната система. Задача на родителите е да забележат разликата и да подкрепят детето си.

Мона Василева