Любовта към себе си не е проява на егоизъм

„Да обичаш това, което си – нещата, които те представляват – е все едно да прегръщаш сияещо в червено горещо желязо“, пише психоаналитикът Карл Юнг.

Някои може да твърдят, че поколението на социалните медии няма проблем да обича себе си. Но дали това „виж ме какво правя“, което срещаме ежедневно в TikTok и Instagram, е видът любов към себе си, от който се нуждаем, за да процъфтяваме?

Езикът на позитивната психология може да бъде - и често е - присвоен за всякакви видове самовнушение, както и за цинични маркетингови стратегии.

Да обичаш себе си обаче, подчертават експертите по психология, не е същото като да се държиш егоистично. Съществува твърда граница между здравословните и подходящи форми на любов към себе си и злонамерените или нарцистични форми. Но как да ги разграничим?

През 2023 г. изследователите Ева Хеншке и Петер Зедълмайер провеждат серия интервюта с психотерапевти и други експерти по въпроса какво представлява любовта към себе си. Те стигат да заключението, че тя има три основни характеристики: грижа за самия себе си, себеприемане и обръщане на внимание на самия себе си.

Психологът Ли Мин Сюе, който е изследвал понятието в контекста на китайската култура, казва: „Западните философи казват, че любовта към себе си е добродетел“. В християнската традиция обаче любовта към себе си се смята за грях, казва философът Разван Иоан.

Много психолози смятат, че любовта към себе си е важно условие за проява на съчувствие към самия себе си и за избягване на състояния като прекалена самокритичност и хранителни разстройства.

Съчувствието към самия себе си често може да бъде необходимо условие за следване на принципа на Сократ „Познай себе си“, казва психологът Ян Брансен. Състраданието към себе си насърчава комфорта и критичната самооценка, която помага на човек да израства и води до устойчивост. Любовта към себе си е обратното на нарцистичното самовглъбяване.

Обекти.бг