Какви дрехи да носим в топлото време

Изборът на материи, цветове, кройки, както и защитни аксесоари като шапки и слънцезащита са наистина ключови в горещото време. Но как да ги подберем правилно, особено когато става дума за деца?

При сериозни горещини по-малкото на брой дрехи не е задължително да води до по-голям комфорт. По-скоро правилно подбраните материи и свободните кройки могат да охлаждат по-ефективно от максимално откритата кожа.

Зачестилите горещи вълни, по-интензивното слънчево греене и все по-дългите периоди на екстремни температури правят избора на облекло ключова гаранция за здраве, комфорт и адаптация. Наред с традиционните материи като лен и памук, все по-голямо значение придобиват иновативни тъкани с дишащи, охлаждащи и защитни свойства. Те се проектират така, че да отразяват по-голяма част от слънчевата радиация и да създават по-комфортна и прохладна среда около кожата.

При силно слънчево греене, температурата на повърхността на тъмни дрехи например, може да бъде с повече от 15 градуса по-висока от тази на светли дрехи.

Жена в дълга светла рокля на плажа.

Снимка: Shutterstock

Уроци от гардероба на предците

Културните традиции често са били и практически решения за справяне с местните климатични условия. Японско изследване показва, че традиционните облекла в различни географски райони са се развили в тясна връзка с климатичните особености на съответните региони. Японската юката (вид кимоно) е създадена за топъл и влажен климат, а в много части на Африка широките памучни дрехи осигуряват добра вентилация и защита от слънцето.

В страните от Близкия изток традиционните дълги и свободни светли дрехи не са само културен символ – те осигуряват защита от интензивното слънце и позволяват по-добра циркулация на въздуха в условията на горещ и сух климат.

Любопитно е, че част от решенията, които днес препоръчват специалистите, присъстват и в традиционното българско облекло – естествени материи, по-свободни кройки и покриване на главата при работа на открито.

Когато климатът отново променя гардероба ни

Днес обаче не става дума само за местни климатични особености. С изменението на климата и зачестяващите горещи вълни начинът, по който се обличаме, отново се превръща във въпрос на адаптация.

Горещите вълни: новото нормално

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света.Горещите вълни стават все по-чести, по-продължителни и по-интензивни.През 2023 г. България е на второ място в Европа по смъртност, свързана с горещините.Над 200 000 души в Европа са загубили живота си вследствие на жегата през последните четири години, като голяма част от тези случаи са могли да бъдат предотвратени, по данни на СЗО.

Въпросът вече не е дали ще има горещи вълни, а доколко сме подготвени да живеем с тях. Климатичните промени стават важен фактор, влияещ върху модата – за избора на материи и цветове, както и на технологиите, с които се произвеждат текстилите.

Зачестяващите и засилващи се горещите вълни са сред най-сериозните рискове за човешкото здраве. Високите температури могат да блокират способността на организма за ефективна терморегулация, особено при физическо натоварване, продължително излагане на слънце и недостатъчна вентилация на облеклото. Те водят и до умствена умора и намалена когнитивна ефективност, както и до повишена раздразнителност и стрес.

Гардероб срещу горещници

Все по-често се говори за т.нар. heatproof wardrobe – гардероб, който е съобразен с все по-честите и силни горещини. Как изглежда той и доколко е приложим в ежедневието?

При високи температури изборът на облекло не е само въпрос на стил. Материите, цветовете, кройките и защитните аксесоари като шапки и слънчеви очила могат да повлияят пряко на комфорта, терморегулацията и риска от прегряване. Така лятната мода все повече се превръща в инструмент за адаптация към един по-горещ свят, в който науката за текстила, общественото здраве и климатичните промени се срещат по неочакван начин.

Повече дрехи не винаги означава повече жега

При силно слънчево греене и високи температури не винаги най-доброто решение е кожата да бъде максимално открита. Широките и дишащи дрехи могат едновременно да предпазват от слънчевото нагряване и да подпомагат естественото охлаждане на тялото.

• Кройката има значение. Свободните и широки дрехи позволяват по-добра циркулация на въздуха и по-лесно изпаряване на потта, което намалява усещането за запарване и топлина.
• Цветът има значение. Емпирични изследвания показват, че при силно слънчево греене, температурата на повърхността на тъмни дрехи може да бъдес повече от 15°C по-висока от тази на светли дрехи. Тъмните цветове поглъщат по-голяма част от слънчевата енергия, докато светлите я отразяват. При по-силен вятър този ефект намалява, тъй като въздушният поток подпомага охлаждането.

Какви материи борят жегата

През лятото най-често се препоръчват естествени материи като лен, памук и коприна. Те позволяват по-добра циркулация на въздуха, подпомагат изпаряването на потта и така улесняват естественото охлаждане на тялото. За разлика от тях някои синтетични материи могат да задържат топлина и влага и да създават усещане за запарване.

Но естествените материи не винаги са по-добри. Не само видът влакно, но плътността на тъканта и цветът на дрехата са важни за защитните ѝ качества в жегата. Плътно изтъкан памук например може да осигури добра защита срещу слънцето, но да не е толкова комфортен при висока влажност.

Търсенето на устойчиви материали нараства. Все повече компании избират алтернативи на памука: като използват влакна от бамбук, коноп и други растителни източници: цитрусови отпадъци, листа и кори. Решенията и съответно изборите не са еднозначни: бамбукът расте бързо, но производството на меки бамбукови тъкани включва химическа обработка, а това може да има неблагоприятни последици за околната среда.

Изборът на алтернативи разгръща потенциала на кръговата икономика, като тук се появява разликата между традиционното лятно облекло и нови функционални текстили.

Бременна в широка дреха през лятото.

Снимка: Shutterstock

5 основни правила за обличане в горещо време

При високи температури изборът на дрехи и аксесоари може значително да повлияе на комфорта и риска от прегряване. Основните препоръки са:

• Светли цветове, които отразяват по-голяма част от слънчевата енергия;
• Естествени и дишащи материи като лен, памук и коприна;
• Свободни и широки кройки, които позволяват по-добра циркулация на въздуха;
• Шапка за защита на главата и лицето;
• Слънчеви очила с UV защита, които предпазват очите от интензивното слънчево греене.

Освен подходящото облекло, са препоръчителни и достатъчен прием на вода, използване на слънцезащитен крем и ограничаване на престоя на открито през най-горещите часове на деня.

Климатът като двигател на иновациите в текстилната индустрия

Модната индустрия започва да разглежда жегата като нов дизайнерски проблем, а не само като сезонна тенденция. Това води до разработването на нови материи и до преосмисляне на класически дрехи за по-топъл климат.

Големи международни брандове като Uniqlo, Patagonia и Lululemon експериментират с терморегулиращи текстили, материали с UV защита и по-устойчиви производствени практики. Специализирани компании като Coolibar и Solbari вече изграждат цели продуктови линии около защитата от жега и слънце. Пазарът на слънцезащитни дрехи е оценен на над 1 млрд. долара само за 2023 г., което показва, че променящият се климат се превръща във важен двигател за развитието на текстилната индустрия.

Умните дрехи вече са тук

През последните години текстилната индустрия разработва все повече иновативни системи за термично управление. Ако класическите материи разчитат основно на естествена проветривост, съвременните охлаждащи текстили се проектират така, че да отразяват по-голяма част от слънчевата радиация и да създават по-комфортни условия за тялото при горещо време.

Така новите материали, използвани главно в спортното и защитното облекло, могат да ускоряват изпарението на потта, да предпазват от вятър или да създават допълнителна топлоизолация при студено време.

Разработват се и адаптивни или т.нар. „умни“ дрехи. Изследователи от Хонг Конг създават меко роботизирано защитно облекло, което автоматично реагира на повишаване на температурата. При нагряване тези специални текстилни елементи променят структурата си и увеличават въздушния слой в дрехата, което подобрява термичната защита. Лабораторните тестове показват, че подобни системи могат да поддържат вътрешната повърхност на облеклото с над 10°C по-хладна в сравнение с други топлозащитни дрехи.

Специализираните фотозащитни дрехи осигуряват по-надеждна защита срещу слънчевата радиация, нови материи се разработват и оценяват чрез показатели като UPF (Ultraviolet Protection Factor). Най-добрият подход според специалистите за момента остава комбинирането на фотозащитно облекло със слънцезащитен крем върху откритите участъци от кожата.

Има ли български отговор?

Пазарът на специализирани охлаждащи текстили в България засега остава ограничен. И все пак у нас вече има брандове, които залагат на естествени материи като лен, памук и коприна, както и на принципите на устойчивата мода. Марки като Fabele, Omaya Concept и Maison Tangerine показват, че интересът към по-дишащи и комфортни материи намира своето място и на българския пазар. В областта на защитното облекло компании като Палтекс разработват решения, съобразени с работата на открито и с променящите се климатични условия.

Климатичните промени влияят все повече на редица важни решения – къде да живеем, как да работим и как да се обличаме. При по-чести и интензивни горещи вълни дрехата вече не е само въпрос на вкус, а и на защита. От традиционните ленени тъкани до охлаждащите и „умните“ текстили, гардеробът постепенно се превръща в още един инструмент, с който хората се адаптират към един по-горещ свят.

Автор: Елица Станева-Бритън

Елица Станева-Бритън е автор в Климатека. Тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. В момента е докторант към БАН, изследващ темата за изкуствения интелект в психологията на творчеството. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.