Защо съм бясна, когато роднини и гости възпитават детето ми

Отминалите празници отново ми напомниха нелепа ситуация – събирането на родата и на приятелите често е съпроводено с един неприемлив за мен момент. Всеки си опитва да назидава и възпитава моите деца.

Категорично не съм съгласна

Общуването с роднини, когато имате деца, може да се превърне в особено изпитание. Дългите месеци тренировки, когато сте се опитвали да въведете ред и да успокоите детето изведнъж то се среща с друг подход: „Ако плачеш – полицаят ще те вземе“, „Ти се толкова голямо момче, а плачеш като момиче“, както и още по-вбесяващият съвет на бабите: “Детето ще настине, сложи му шапчица ( шал, вълнени чорапки, жилетка...)

Най-напористите роднини могат да стигнат по-далече и да опитат самостоятелно да възпитават вашето дете, карайки му се за едно или друго, забранявайки, дори плесвайки го – нещо, което те приемат като свое задължение.
Понякога в такива ситуации е трудно да запазите спокойствие и хладнокръвие.

Ето съветите на Кристин Кърън от списание The New York Times която дава няколко разумни съвета.

Сложете граници

Как да установите граници при обуването с роднини и как да защитите детето от излишните им „възпитателни мерки“ ?

Като начало трябва да сте на ясно какво вие влагате в понятието „дисциплина“.
Много родители повтарят възпитателния модел, който те се видели в детството си от страна на собствените си родители. Проблемът е , че при по-старото поколение възпитанието често е било свързано с наказания и при най-малкото нарушаване на правилата.

Предварително обяснете на роднините си какви дисциплинарни мерки са приети във вашето семейство (и обезателно избройте кои са неприемливи)

Не позволявайте на роднините за засрамват или обиждат детето, дори то да е съвсем малко. Защитавайте го, прекратете обвиненията, веднага щом ги чуете. Детето трябва да знае, че във ваше лице има стабилен защитник. Че вие сте на негова страна и подобно отношение към него е недопустимо.

Установете граници и ги обозначете. Добре е вашите възпитателни методи да съвпадат с тези на роднините ви. Това означава, че ще може да им се доверите в кризисен момент и да се обръщате към тях за помощ.

Подгответе се от рано. Вие най-добре познавате детето си, знаете неговите навици и особености.
Ако семейният обяд е планиран във времето, когато детето трябва да си легне за следобеден сън, просто помолете гостите да се съберете по друго време. Или се присъединете, когато то се наспи. Недоспалото и уморено дете не е най-добра компания нито за родителите, още по-малко за страничните гора.

От рано предупредете детето какво ще се случва по време на тържеството. Разкажете му кой ще дойде, колко хора ще се съберат, ще има ли домашни животни, какви ще са правилата, които трябва да се спазват. Така то по-лесно ще се адаптира и ще приеме дори непознатите.

За прегръдките и целувките. Не задължавайте детето да влиза във физически контакт с гостите, ако му е неприятно. Предупредете и роднините си да не го щипят по бузките и да не го мачкат. Това не значи, че то не ги приема и обича – просто може да се страхува или да не иска да бъде прегръщано.
Защитете личното пространство на детето си. Обяснете, че то може да подаде ръка и да ги поздрави, така както намери за добре.

Наблюдавайте детето си. Следете неговото състояние. Многото гости и суматохата наоколо може бързо до го уморят. Да го докарат до капризи и истерии. Не губете излишно време в обяснения и извинения, оттеглете се на време. Отделете детето в съседна стая, където е спокойно и то може да си поиграе с любими играчки.

Мона Василева