4 ефективни работни техники за обучение
Дете и родител говорят над учебниците. Снимка: Shutterstock
Възможно ли е да се тренира мозъкът и той да помни по-бързо, по-лесно и най-вече – повече. Дали пък способностите му не са предопределени?
Паметта често се сравнява с капацитета за съхранение на данни от телефона. Някои по съвременни и технологични модели имат по-големи възможности.
Като че ли и при човек е така. Един има повече възможности, друг по-малко и това не може да се промени.
Всъщност не е точно така.
Паметта може да се тренира. Въпросът е кои способности развиваме и как да го правим правилно, казва психологът Артьом Булатов.
Родителите често твърдят, че детето им има проблеми със запомнянето или се оплакват, че бързо забравя наученото.
Мозъкът обаче е гъвкав и се променя с опита, който трупа.
Редовната практика му помага да помни по-добре информацията и да я използва, когато е необходимо.

Майка се сърди на разсеяния си син. Снимка: Shutterstock
Запомнянето на информация не е достатъчно. Трябва детето да може да я извлече, когато е необходимо. Именно тук често идват затрудненията.
Детето може да знае, но да „забрави“ наученото, когато излезе на дъската.
Или пък може да прочете условието на задачата, да започне да я решава и след това да пропусне важен детайл.
В такива ситуации проблемът не е непременно свързан с количеството заучена информация.
Понякога детето има затруднения да си я припомни, да поддържа последователност или бързо да превключва между няколко елемента от задачата.
Тези умения могат да бъдат развити постепенно.
Паметта се засилва чрез редовна практика, така че не очаквайте бързи резултати само след няколко упражнения.
Типичната подготовка често изглежда по един и същи начин. Детето прочита параграф, подчертава важни фрази, след което преглежда текста няколко пъти. Постепенно материалът му става познат и решава, че го е научило.
Това, че се е запознало с даден текст обаче, не означава, че ще може да го възпроизведе самостоятелно.
Помолете го да затвори учебника и да каже какво е запомнило. След това може да отвори урока отново и да провери какво е изпуснало да разкаже.
Тази последователност принуждава мозъка активно да извлича информация.
Преразказването не е задължително да бъде дословно. Много по-важно е детето да може да предаде смисъла, да запомни ключови факти и да обясни връзките между тях.

Баща доволен от напредъка на дъщеря си. Снимка: Shutterstock
Няколко повторения подред водят до краткосрочни резултати. Материалът вероятно е запомнен и хлапето е спокойно.
След няколко дни обаче голяма част от информацията може да избледнее. В този момент е важно наученото да се прехвърли от краткосрочната към дългосрочната памет.
За това помага интервалното повторение. То е структурирано по различен начин.
Първо, детето си припомня материала веднага след като го е научило. След това, на следващия ден се връща към него. А няколко дни или седмица по-късно - отново.
Идеята зад този подход е, че всяко повторение се случва след кратка пауза, когато информацията вече е започнала да избледнява. Детето е принудено да я възстанови и паметта постепенно се засилва.
Точният график може да бъде разнообразен.
Ако лесно си припомня материала, следващият интервал се увеличава до един или два месеца.
Ако детето е объркано, е добре да се върне към темата по-рано - след няколко седмици.
Работната памет позволява временно да се съхраняват много елементи на информация. Тя е от съществено значение при смятане на ум, четене на сложни изречения и следване на многоетапни инструкции.
Затова може да тренирате последователността:
- Назовете няколко числа и помолете детето да ги повтори в същия или обратен ред.
- Постепенно увеличавайте натоварването.
- Могат да се използват и други задачи.
Детето запомня поредица от думи, изпълнява няколко действия по памет или определя дали даден елемент, който е бил повторен преди две стъпки.
Такива упражнения развиват способността за последователо решеване на задачи, а не само боравене с отделни факти.
- Не претоварвайте детето. Ако то постоянно прави грешки, броят на елементите трябва да се намали, а след това трудността постепенно да се увеличава.

Дете, което спи. Снимка: Shutterstock
Обучението е неефективно, ако детето е хронично лишено от сън и е уморено. Мозъкът се нуждае от ресурси, за да обработва нова информация и да запечатва знанията.
Сънят играе решаваща роля за запомняне на материала.
През нощта мозъкът продължава да обработва материала, научен през деня.
Физическата активност поддържа вниманието и общата работоспособност. След като сте учили, излезте на разходка - хлапето има нужда от почевка. Оставете го да потича и да играе.
Това помага де се префокусира и намалява умората.
Паметта наистина може да се развива, но това не изисква часове практика. Можете да започнете само с една дейност.
След като прочете урока, нака затвори учебника и да си припомни основните идеи.
Върнете се към материала отново на следващия ден.
Редовната практика постепенно тренира мозъка не само да запомня информация, но и да я извлича, когато е необходимо.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари