Погрижете се за себе си, за да е щастливо и детето

Много лесно е да усмихнеш детето, но не и направиш възрастния щастлив. Често мама е преуморена, татко пренася напрежението от службата вкъщи. Обстановката е напрегната и родителите не винаги реагират правилно на капризите на детето. То, естествено, няма вина за натоварения им график. За него обаче е жизено важно да има спокойни, отзивчиви и любящи родители.

Ето 13 прости правила за всеки ден.

Припомня ни ги детският психолог Екатерина Хломова.

Не бързайте

Щастливо семейство. Снимка: Shutterstock

Ако сте под стрес, направете пауза. Отидете в съседната стая, дайте си време да се успокоите, обадете се на приятел и се оплачете, изпийте една чаша вода на малки глътки или направете дихателни упражнения.
Без значение какво е направило детето ви, то е все още твърде малко, за да бъде отговорно за вашето състояние или да стане мишена на яда и негативните ви емоции.

Оставете го да прояви самостоятелност

Важно е да не вземате решения вместо детето си, да му давате избор (поне по малки въпроси). Не вършете всички трудни задачи вместо него , дори ако сте убедени, че ще ги свършите по-бързо и качествено.
В противен случай то просто няма да има шанс да пробва, да се изправи пред грешките си, да поеме рискове и да бъде отговорно за изборите си.

Грижете се за себе си

Припомняйте си фразата, която стюардесите казват в самолетите: „Първо сложете кислородната маска на себе си, после на бебето.“
Само като сте щастливи, само като давате пример за спокойно и уравновесено поведение, ще отгледате мъничето си като всестранно развита личност.

Не казвайте на детето, че е неблагодарно

Баща се кара на дъщера си. Снимка: Shutterstock

Пазете се от фрази като „Посветих целия си живот на теб“, „Жертвал съм всичко за теб“.

Едно дете не е искало нищо от вас и не бива да поеме ролята на жертва за вашите страдания през целия си живот.
С подобни послания то завинаги ще се чувства длъжник, което ще му попречи да изгради собствения си живот и да стане независим и свободен човек.

Давайте личен пример

Децата винаги правят това, което виждат, а не това, което чуват.
Ако сте груби с родителите си, децата ви в крайна сметка ще бъдат груби с вас.
Ако не водите здравословен начин на живот, едва ли ще можете да ги убедите да се хранят правилно и да спортуват, дори и да говорите за това през цялото време.

Не бъдете майка-орлица

Не проявявайте прекомерна загриженост за живота и здравето на хлапето. „Ще паднеш!“, „Ще се нараниш!“, „Няма да успееш да го направиш!“...
Подобри предупреждания ще направят хлапето тревожно и несигурно в себе си.
Прекомерната предпазливост е излишна. Винаги е добре да го подкрепите в това, което прави и да не му пречите да опитва. Естествено, когато няма риск за живота му.

Говорете за чувствата си, но без упреци

„Заради теб закъснях!“, „Ти си истинско бедствие!“

Детето не може да бъде държано отговорно за чувствата на родителите си. Разбира се, често е трудно за родителите, които са на предела на търпението и често постъпките на малчуганите ги вадят от кожата.
Добре е обаче да обасяват и да вербализират емоциите и чувствата си: „Уморен съм“, „Ядосан съм ти за...“. „Днес не съм във форма...“

Така детето ще разбере, че и мама е човек – уморена, притеснена, болна ... , но няма да поеме чувство за вина върху себе си, а ще прояви съчувствие.

Не му забранявайте да се ядосва

Просто му покажете как да изрази яда си. Как е приемливо за вас и вашето семейство.
Кажете му: „Ядосан си, но те моля да не правиш това. Вместо да удряш с юмруци, може да късаш вестници, да хвърляш топка, да тропаш с крака, да ръмжиш... „ Така му давате насока как да се справи с гнева си.
Задържането и потискането на гнева води до физическо и емоционално напрежение, а по-късно, в зряла възраст, до болести и емоционални проблеми.

Не прекалявайте нито с критиката, нито с похвалите

Семейство на разходка. Снимка: Shutterstock

Твърде многото критики водят до ниско самочувствие и липса на увереност в собствените способности, а постоянните похвали създават нужда от постоянна външна подкрепа.
Най-добре е да останете емоционално ангажирани и реалистични: „Нарисува петел! Той е пъстър и ярък! Харесва ми цветовата комбинация!“ А не просто да кажете: „Браво! Рисуваш страхотно. Ще станеш художник! “
Рано или късно детето ще се сблъска с реалността и ще се разстрои.

Поставете граници

Детето трябва да познава системата от семейни правила, основана на така наречения принцип на светофара: червеното означава винаги забранено, жълтото означава по обсъждане, зеленото означава винаги приемливо.
Що се отнася до „червения списък“, ако детето наруши тези правила, родителят винаги трябва да реагира по същия начин. Предсказуемостта е ключова.
Ако семейните правила липсват или са твърде хлабави, детето ще живее в постоянно състояние на тревожност, сякаш то е отговорно за всичко, което се случва – роля, с която не е по силите му.

Казвайте че го обичате всеки ден

Детето трябва да се чувства важно и обичано.
„Радвам се, че си тук“, „Наистина ми е приятно да съм с теб“.

Важно е да казвате тези неща искрено, когато наистина сте в добро настроение, за да не си помисле, че казвате едно, а чувствате друго.
Също толкова важно е да го прегръщате, както съветва известната детска психоложка Юлия Гипенрайтер, поне осем пъти на ден.

Грижете се за себе си, бъдете честни и предвидими с децата си, опитайте се да бъдете търпеливи и мили и те ще ви отвърнат със същото.
 

Мона Василева