Детето е подготвено, не не вдига ръка

„Вкъщи детето учи и знае всичко, в училище – мълчи и не вдига ръка за участие“ . Това е често срещан проблем, който тревожи родителите.

Ето как може да помогнете. Съвети и  насоки дава  учител-терапевт.

Защо се случва

Малък ученик, който се притеснява. Снимка: Sutterstock

Не е задължително това да се дължи на липса на знания: понякога детето изпитва затруднения да се справи със ситуацията – не е уверено в себе си. И неговата увереност няма да се изгради, ако повтаряте: „Не се страхувай“, а чрез малки последователни стъпки.

1. Едно е да знае урока, друго – да се изяви публично

За детето това са две различни цели: първата: „Знам правилния отговор“, втората: „Готов съм да го кажа пред класа“. И ако първата част е ясна, то с втората може да има затруднения. Когато акцентирате върху това, то още повече се притеснява и чувства, че нещо не е наред.
Помогнете му да разбере какво точно се случва: дали се страхува да не сгреши, дали не успява ли навреме да формулира отговора? Страхува ли се от реакциите на съучениците си?
Така ще се ориентирате как да помогнете.

2. Започнете с малки стъпки

Ако детето се страхува да отговаря пред целия клас – упражнявайте вкъщи публичните изяви. Първо нека отговори на вас, после на близък човек.
След това помолете учителя да бъде по-толерантен и да изпита детето на саме или пред малка група съученици.
Така то ще натрупва опит и увереност, постепенно разширявайки границите на зоната си на комфорт.

3. Упражнявайте изявите у дома

Понякога е полезно да се разиграват училищни ситуации у дома: родителят става учител и задава въпрос по темата и не прекъсва разказа на детето.  След това добавя малък елемент на изненада: „Защо мислиш така?“
По този начин детето развива не само знанията си за материала, но и способността си бързо да формулира отговора.

4. Нека анализара грешките си на глас 

Една от причините за мълчание е страхът от грешки. Ако при всяка грешка, вие му се подигравате или го засрамвате, то може да започне да избягва всякакви ситуации, в които грешката става публична.
По-полезно е да промените отношението си и за попитате: „Защо реши така?“, “Какво би се променило, ако погледнеш проблема по различен начин?“
По този начин детето се научава да възприема грешката като част от разсъжденията си.
Когато вие допуснете грешка кажете спокойно: „Направих грешка, но сега ще проверя“. Така детето вижда модела: грешката е неприятна, но не е фатална.

5. Не го насилвайте да взема участие

Малък ученик, който е разсеян в час. Снимка: Sutterstock

Понякога родителите настояват детето да е по-активно в час. Но активността в час не е единственият показател за увереност.
Детето може да слуша внимателно, да си води бележки, да изпълнява задачи и да отговаря, едва когато е уверено в позицията си. 

6. Не е страшно, ако не знае

Парадоксално, увереността често расте, когато детето разбира, че не е нужно да знае всичко. Фразата „Не знам, но ще се опитам да отгатна“ е добра стратегия за отговор.
Същото важи и за въпроса „Мога ли да помисля?“ или  „Не съм сигурен, но мисля...“.
Детето действа спокойно в ситуация на несигурност, което е полезно не само в час.

7. Не го сравнявайте с по-активните деца

Сравнявенията с по-успешни и по-активни негови съученици, не носи полза. Акцентирайте върху неговия напредък .
„Преди се страхуваше да отговориш дори на мен, но сега можеш да обясниш темата.“
Този тип формулировка демонстрира конкретен напредък.

8. Увереността идва от опита

Няма как да внушите на детето увереност. Трябва да я изградите чрез неговия опит: „Опитах и ​​успях“, „Направих грешка и нищо лошо не се случи“, „Панирах се, но помисих и се сетих.“

Задачата на родителите е да стимулират детето да действат, дори когато все още не е уверено напълно. 
Това е пряко свързано с ученето: нова тема, сложен проблем, тест или непозната задача почти винаги съдържат елемент на несигурност.

Важното е да подхожда без страх, да опита, да помисли, а ако направи грешка, да се поправи и да опита отново.
 

Мона Василева