„Мамо, помагай“ - защо ученикът чака помощ

Детето отваря учебник, поглежда урока и обявява веднага: „Нищо не разбирам, мамо, помагай.“
Майка му тича, чете, мъчи се и ... накрая сама решава задачата. На следващия ден се случва същото.

Постепенно детето свиква да иска помощ, преди дори да опита да реши самостоятелно задачите или да си научи урока.
Родителите мислят, че това се дължи на мързел или нежелание да мисли. Но понякога детето просто е възприело удобен сценарий: ако чака, ще получи помощ. А, ако се опитва само, ще трябва да губи много време, може да направи грешки и се тревожи да не се провали.

Как да му помогнем да стане по-самостоятелно  разказва психологът Шамил Ахмадулин. 

Умението да учи ...се учи

Майка учи заедно с детето си. Снимка: Shutterstock

Уменията за учене предполагат, че ученикът постепенно овладява самостоятелни действия: разбира проблема, избира възможно решение, проверява резултата, забелязва грешките и търси начин как да продължи нататък, какво да пробва, за да поправи грешката.
Нека разгледаме всеки един от тези етапи поотделно.

1. Насърчете негова самостоятелност 
Предложете на детето няколко минути, за да прочете условието на задачата и да разсъждава върху него самостоятелно.
Можете да започнете с пет до десет минути, но е важно да не превърнете това време в задължителен тест за търпение.
Ако задачата е твърде сложна или детето не разбира основния материал, помощ може да е необходима и по-рано.
Важно е да се споразумеете, че първо трябва да се опита да разбере какво точно не разбира, а после да търси и да чака помощ.
 

Майка помага на детето си. Снимка: Shutterstock

Започнете с въпрос, а не с готов отговор. Вместо „Тук трябва да умножиш, да отвориш скобите ...“, попитайте: „Какво вече знаеш?“, „Какво трябва да намериш?“, „Кое правило може да помогне?“, „На коя стъпка засече?“
Тези въпроси помагат на детето да организира мислите си.
Понякога, след като прочете условието на глас, ученикът открива, че разбира по-добре задачата.
Ако това не се случи, преминете към следващата стъпка, вместо да повтаряте един и същ въпрос безкрайно.

3. Подскажете малко, не давайте цялото решение
Ако детето се затрудни, му помогнете да намери следващата стъпка. Например, предложете му да препрочете определена част от задачата, да си припомни подобна задача, която е решавало преди време, или да намери необходимата формула и правило в учебника.Ако това не е достатъчно, помогнете с една стъпка, но след това го насърчете да действа самостоятелно.
По този начин детето получава подкрепа, но и се опитва да мисли самостоятелно. Постепенно намалете помощта,подсказването и вашето участие в процеса.

Майка насърчаав дъщеря си да опита отново. Снимка: Shutterstock

4. Не бързайте да се отзовете при първата трудност
 Ако знаете, че детето е способно да реши задачата, можете спокойно да кажете: „Опитай отново и ще видим как ще се получи след пет минути.“
Важно е да се върнете и да помогнете, ако е необходимо. В противен случай детето може да се почувства оставено само с проблема.
Ако ученикът редовно иска помощ, защото не разбира дадена тема, ако му липсват основни знания или е твърде уморен, това не е липса на самостоятелност. Важно е да установите причината, за да се намесите адекватно.

5. Насърчавайте прогреса
Вместо общи похвали като „Браво!“, опитайте да кажете нещо от рода на: „Сам си открил ключовия момент и си видял проблема“, „Забелязал си грешка и си я поправил“ или „Опитал си друг подход, когато първият не е проработил“.
По този начин детето вижда какво му е помогнало да се справи. То се научава да оценява не само крайния резултат, но и да види собствените си усилия и действия – важна част от обучението.

Промяната може да бъде трудна

Ако ученикът е свикнал да получава наготово отговори, промяната може да бъде трудна. Той може да се ядоса, да мрънка, че не може да направи нищо и да чака помощ.
Не приемайте това като доказателство, че самостоятелността е извън неговите възможности.

Ако домашните се превърнат в ежедневен конфликт, е важно да проверите дали детето разбира учебната програма, знае ли как да планира и управлява времето си и дали умората, тревожността или проблемите с вниманието не му пречат.
Целта не е да постигнете самостоятелност на всяка цена. Детето не е нужно да се справя с всичко без ваша помощ. Да поиска помощ, също е важно умение.
Самостоятелността започва, когато ученикът може да опита, да разбере какво не е наред и да формулира конкретен въпрос вместо обичайното: „Моля те, напиши ми темата, реши тази задача ...вместо мен“.

Ролята на родителите е постепенно да променят ситуацията: първо да обясняват и демонстрират, след това да подтикват отделни стъпки и с течение на времето да дадат повече пространство за самостоятелни решения.
Всеки проблем, решен самостоятелно и с необходимата подкрепа, дава на ученика самочувствие, че може да се справи сам.

Мона Василева