Да избегнем шамарената фабрика

Последните три поколения българи са вкарвани "в правия път" от родителите си така – тези с аналоговото детство от 80-те познаваме или заплахата от пълна смяна в шамарената фабрика, или опцията за панелната версия на китайско мъчение: с вдигнати ръце до стената часове наред, щом донесем двойка, или сме надраскали дънките си с химикал в училище с хипарски знак. Децата след нас растяха в мутробарок културата и разпознаваха в този символ репликата „Бял мерцедес ме преследва в живота“. И пак отнасяха пошляпване от мама и тате.

За последната, трета вълна, родена в дигитална среда и с тъчскрийн в ръка, най-голямото антидисциплинарно наказание би било да им спрете интернета. Да се опитате да им покажете предимствата на съществуването офлайн.Без социални мрежи и емоджита.

Fatherly предлага четири правила от старата школа за заздравяване на връзката ви с детето, в случай, че то се окаже проблемно.

1. Запазете спокойствие

Мислете за дисциплината като за талон за паркиране - има някакъв дискомфорт, дори чувство за вина, но не и страдание. Бъдете спокоен, търпелив и последователен в общуването с детето. Като показвате хладнокръвие то ще се научи да се справя с емоциите си без излишен драматизъм. Поддържайте цивилизован диалог – крясъците блокират всяка форма на комуникация.

Не забравяйте да разтопите леда първи – целунете детето, гушнете го, окуражете го с няколко добри думи. Така то ще знае, че има сигурен гръб във ваше лице. И със сигурност ще помисли два пъти преди да опита да повтори гафа си.

Запазете спокойствие, когато детето избухва пред публика. То не го прави нарочно. Просто не разграничава личното пространство от останалото, нито пък разбира какво е унижението. Отговорете със закачка и емпатия, и бъдете готови за дипломатични преговори, ако се наложи.

2. Предайте урок

Оставете сърказма за приятелите си на маса. Детето може да се обърка и травмира жестоко от такъв коментар. То не разбира перспективите на възрастните.  Дръжте се като посредник в конфликта, а не като авторитет, който напада.

Първо говорете, после дръжте сметка за поведението. Да обсъдите случилото ще накара детето да анализира слабите си места и да преосмисли реакцията си, докато буреносния ви монолог ще го мотивира да се свие на охлюв в стаята си и да трупа още повече гняв.

 Обяснете, че в природата има един простичък принцип  - всяко действие си има противодействие. А ако действието е леко вандалско и невъзпитано, не следва нищо добро.

Никога не изразявайте разочарование, когато детето ви е сгафило. Проучванията показват, че този тип „Аз ти говоря, но ти не струваш“-връзки отглеждат депресивни възрастни с ниско самочувствие и страх да бъдат пълноценни партньори.

3.Създайте очаквания

Покажете на детето си, че някои правила са непоклатими. Без да създавате вид конфронтация, просто установете факт.  Нека то разбере, че трябва да следва правилата на дома, в който расте.

Демонстрирайте правилата и на всички гости, които то води, без да се опитвате да ги превъзпитавате  или да оказвате излишен натиск.

4.Не толерирайте насилие

Не посягайте на детето и не опитвайте да канализирате гнева му с побой над боксова круша или екстремни видео игри. Единственият начин да лекувате гнева е да го ударите директно, с говорене.

Огледайте внимателно всички приложения, които наследниците ви ползват. Анализирайте контактите в социалните им мрежи, които биха отключили такова деструктивно поведение. Гледайте на тези опити да смачкат правилата като на опит да изпуснат парата емоционално.

Ако оплакванията за лошото поведение на детето зачестят, заведете го на консултация с психолог. Когато проявите на агресия или нарушаването на делничния ви ритъм с друг тип аномалии станат традиция, значи детето ви отчаяно се нуждае от внимание и от помощ.