Как да научим детето вежливо и възпитано да отказва

Преди години родителите рядко си даваха сметка какво мисли детето, не се съобразяваха с това какво иска за обяд или вечеря. Рядко се допитваха до него, когато трябва да се решават важни семейни въпроси. Хлапетата просто вършеха това, което родителите им нареждаха. Да откажат или да възразят на възрастните, въобще не беше прието.

Днес времената са други и все повече родители разбират колко е важно не само да дадат на детето си избор, да го научат да мисли самостоятелно, но и да му покажат как да се вслушва във вътрешния си глас и да казва „не“, когато реши, че някой му натрапва нещо, което то не иска.

Проблемът идва от това, че не всеки родител е готов да чуе отказ от страна на детето. Ако вие реагирате адекватно на детското „Не искам“, и осъзнавате, че грубият тон на отказа, не значи, че детето не ви уважава, други могат да не са съгласни с това.
Така че, още от най-ранна възраст е добре да обясним на хлапето, че има право да казва „не“, но и да го научим как да го прави вежливо и възпитано.
Ето няколко фрази, събрани от letidor.ru, които могат да са от помощ.

Какво мислиш за това?

Ако усетите, че детето е недоволно от това, което му казвате, и се готви да ви опонира, може да изпреварите бурната му реакция с въпроса: "А, ти, какво мислиш за това?"

Ти, друго мнение ли имаш по този въпрос?

Ако на нашата молба детето настоява: “За нищо на света!“ и „Ти не си прав“ , му предложете да сподели своето мнение. Запазете обаче абсолютно спокойствие – така ще покажете, че сте готови за обсъждане и вашият невръстен опонент няма да заема отбранителна позиция.

Искаш да кажеш нещо ли?

За децата е трудно да се научат да не прекъсват възрастните, особено ако им дойде на ум нещо, което не могат да задържат в себе си. За да го научете да изчаква и да слуша, използвайте „тих сигнал“ - просто вдигнете ръка или използвайте пръста си. Като преди това сте запознали малчугана със значението на този жест.
Ако ви предстои дълъг разговор, а детето е редом до вас, от време на време правете пауза и го питайте, дали има какво да каже.

Може да кажете: Аз имам друго мнение по въпроса

Ако през цялото време детето изказва своето несъгласие и то по груб начин, опитайте да му покажете, че това не е единственият начин да отстоява позицията си. Вместо да викате с пяна на устата срещу него, може да поемете дълбоко въздух и да кажете: " Аз имам друго мнение по въпроса". Колкото по-рано детето възприеме този подход, толкова по-бързо ще успее да реагира адекватно дори в най-остри ситуации.

Струва ми се, че ни е нужен арбитър

Арбитърът е човек, който няма да взема страна в спора – той ще изложи разумни аргументи в полза на всяка една от двете страни. Помислете, кой от семейството може да изпълни тази роля.

Не мисля, че твоята позиция е правилна. Мога ли сега да кажа какво мисля

В спора печели този, който съумее да запази спокойствие. Ако вие, докато доказвате правотата си, кипите като чайник, то и детето ще се държи така в подобна ситуация. Така че му дайте личен пример как да се държи достойно и сдържано.

Ето ти цветето на помирението

"Цветето" на помирението може да е всеки предмет, който да използвате, за да сложите край на конфликта. Докато човек го държи в ръце, той има право да говори и да аргументира своята позиция. Може да направите предварително регламент – 3 минути. Щом те изтекат, „цветето“ минава в ръцете на опонента и той има думата.

Сега може да ви се струва, че детето спори за всичко с вас, и това никога няма да свърши. Но не е така. Тези спорови също имат край. И това, което ще ви дава сили и спокойствие е, че детето винаги минава през период на отрицание. Добре е в спора с него да възпитате силен характер и независимо мислене, което ще може да устои на авторитети и да издържи на натиска на връстници и съученици. А с ваша помощ, това е напълно възможно.

Мона Василева