Карантината стана най-щастливото време в живота ми

Родителските сайтове, СМИ и блоговете сега са пълни с препоръки, които могат да бъдат обобщени под заглавие „Как да изживеем карантината заедно с децата си, без да загубим ума си“.
Ако го погледнем от друг ъгъл, може да се окаже, че всъщност не се е случило нещо особено лошо.
Американката Люси Уигли, майка на двама сина, ученици в долните класове, разказа за сайта Moms.com за предимствата на ситуацията, когато обичайният всекидневен живот се преобръща с краката нагоре.

Уроците

Аз рисувах във въображението си планини от несвършена работа, опити за домашно обучение, включващи тонове сълзи и вечното чувството, че напълно съм загубила контрол над уж подредения си живот.
В крайна сметка се оказа, че карантината е нещото, от което аз силно се нуждая.
Благодарение на нея нашият семеен живот се промени и пое в по-добра посока.
Осъзнах, че в непрекъснатото бързане и безпокойство за милион всевъзможни неща, които смятах, че е задължително да направя, аз напълно съм загубила контакт с децата си. И съм престанала да ги разбирам.

Нов опит

Когато те проявяваха капризи, аз се вълнувах само как това ще ми се отрази на мен самата. Дори не се опитвах да разбера какви са причините за тяхното поведение и какво всъщност се случва с тях. И то при при положение, че когато бяха малки, забелязвах всички особености и дори по най-дребните признаци можех да разбера кога са гладни, кога им се спи, кога са разстроени...
Опознах по-добре характерите им, благодарение на тънкости на домашното обучение, които трябваше да разуча.
Оказа се, че и любимите им предмети, и даже начинът на получаване на новата информация за всеки от синовете ми са различни.
А разнообразието е направо фантастика. Сега, като разбрах как именно те учат, открих, че мога много по-ефективно да им помагам и мога да им покажа как да превръщат всяка житейска ситуация в урок. Благодаря на карантината за този безценен опит.

Емоционална връзка

Преди се дразнех, че децата са постоянно гладни. Чувствах си като някаква робиня, принудена непрекъснато да им готви храна. Сега не само имаме време, но и готвим заедно.
Мога спокойно да им разкажа подробности за продукти, как и защо ни засищат, кои от тях са полезни, кои не. Знам и по кое време ще поискат да ядат, знам и какво да им приготвя.
Сега разбирам защо ние трудно преживявахме нашите сутрини, а денят често завършваше с истерии. Обстоятелствата, в които се оказахме, трудно могат да бъдат определени като идеални. Естествено, когато всички сме по-дълго заедно вкъщи има все някой, който капризничи и мрънка, дори стига до истерии. И това е нормално. Имаме обаче много щастливи моменти, в които пренареждаме къщата, заедно гледами филми, играем настолни игри, готвим и ... научаваме много един за друг. .
Успях да създам емоционалната връзка със своите деца, която някак бях изгубила, без дори да подозирам. За всичко, което научих, съм благодарна на карантината.

Мона Василева