Мисия „Предай нататък“

Гледали ли сте филма „Предай нататък“? Историята на едно малко момче, което получи задача от своя учител да състави план (и да го задейства), с който да направи света по-добър. Идеята на героя е да помогне на трима души, а те вместо да му върнат услугата, да предадат нататък доброто, като помогнат на други трима със същото условие, и т.н. 

Ще кажете, че темата за “заразното добро” е добре позната и чак прозаична

Но в този филм аз виждам нещо друго. Идеята за ролята на всеки един от нас в съдбата на другите. Вселенският сблъсък на две души и значимостта на една на пръв поглед случайна среща.  Да помогнеш без да имаш изгода. Да подадеш ръка в труден момент на този, който има нужда, просто защото дължиш на Света да предадеш нататък доброто, което ти си получил. 

Броени дни след 24 май си мисля за друг герой от филма. Този на учителя. Човекът, който познава много добре ефекта на пеперудата. Този, който вдъхнови детето, пося семето на мъдростта в него. Накара го да се замисли. Учителят, който задейства промяната в своя ученик, а чрез него и на целия свят.

Защото да си учител, не е професия, а мисия

Мисията да поддържаш пламъчето в детето, неговата изначална доброта, да го вдъхновяваш, да провокираш креативността му, но много често и да подадеш ръка, да го приемеш и обгърнеш с душата си.

Ние, учителите, носим в себе си призванието така, както лекарите – отвъд условията. Това се случи и през последните месеци – независимо от причините, довели до извънредното положение, ние постъпихме, както винаги е постъпвал Даскалът – намерихме начин да се адаптираме и да продължим да изпълняваме мисията си. Не просто да преподаваме, а да продължим да вдъхновяваме и да подкрепяме.

Да, не беше същото - нищо не заменя енергията и личния контакт. Миговете на общуване между часовете и извън класната стая. Изненадите, игрите на двора, споделените закуски, прегръдките. Бързите погледи, усмивките, малките знаци на приемане. Но когато камерата заработи и магията на часа започне, всички ние отново се потапяме в нашия си общ свят на букви, цветове, числа, животни, планини, чувства… И децата, като всичко живо в природата, намират своя начин да заобиколят препятствията и да продължат да се развиват. Стават изобретателни, адаптират се. Покрай тях и ние. А раздялата сякаш дори ни сближи повече. Защото си залипсвахме. Започнахме да ценим още повече миговете на заедност. Изненадите и жестовете на внимание. Виртуалните рождени дни станаха дори по-трогателни - всеки със своя фон на балони и лично направената парти шапчица. Общуването по-наситено и осъзнато, изискващо повече от всякога спазването на правила. Така се роди и нашият НЕТикет.

“Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада”

Е, заедно си направихме най-вкусната лимонада

Научихме се да сме по-организирани, технологично по-грамотни, по-изобретателни в начина и на учене, и на преподаване. Дори опознахме семействата си по-добре, допускайки другите в своя дом.

Да, ежедневието ни също се промени. Вече не се събуждаме на път за училище и с разговори преди часовете. А сме всяка сутрин с любимите учители, които изглеждат още по-забавни и интересни, показвайки ни сутрешната гимнастика и артикулационни упражнения през малкия екран и увличайки целите ни семейства. В междучасията си пускаме музика и заедно танцуваме, а понякога излизаме с камерите си на двора и заедно, макар и разделени физически, поемаме от все по-свежия въздух и топлите слънчеви лъчи.

А уроците - те са по-шарени и разнообразни от всякога. Ние - учителите, се научихме да синтезираме по-добре информацията, а учениците ни да са по-съсредоточени и организирани, за да се събираме в по-кратките учебни часове. Научихме се да ритмуваме с подръчни материали и да си изработваме сами музикални инструменти. Да спортуваме с помощта на предмети от бита. Да творим с подръчни материали. Да виждаме възможности във всичко. 

Родиха се и нови форми на взаимодействие. Видео предизвикателствата станаха неразделна част от обучението, правейки го не само по-забавно за децата, но и олицетворявайки холистичността на човешкото познание. Заснемането на кратко видео разви не само уменията за проучване и обработване на информация, но и планирането, креативността, презентационните и сценични умения, музикалността на децата. 

И така, без време за планиране и размишления, само за няколко дни, с общи усилия и много хъс, създадохме един по-различен, но не по-малко вълнуващ и пълноценен формат на обучение. Сякаш взаимно си предаваме доброто в този така различен и труден период на нашия живот.

Защото животът продължава и наша мисия - на всеки един от нас, е да го правим все по-добър

Смиляна Ангелова
Родител, Учител, Заместник-директор във Fusion School