Три подхода укротяват истериите на хлапето

Детето най-често не разиграва сцени, защото иска да ви ядоса, да си отмъсти или нарочно. Когато изпадне в истерия, то не е щастливо. Напротив.
Малко вероятно е да е планирало своето поведение. В този момент то е под властта на чувства, които само не знае как и не може да управлява.

В три последователни дни психоложката Филиппа Перри отговаря на 3 важни въпроса.
В първата част тя даде конкретни съвети какво да говорим, когато детето е в истерия.
Сега тя дава насоки как е разумно да реагираме. А в последната трета част ще научим може ли да предотвратим тази сцена

Детето е в истерия. Как да постъпим?

1. Гледайте го в очите, покажете му своята загриженост

Трудно е да утешиш някого, ако го накараш да се почувства засрамен или глупав.
Опитайте да възпрете детето , когато гневът и раздразнението се надигнат, като го прегърнете, притиснете до себе си или приседнете до него, за да го гледате в очите и да му покажете своята загриженост.

2. Използвайте мили думи, жестове, погледи

Понякога се налага да измъкнете детето от ситуацията, ако тя е опасна за него или безпокои околните.
Кажете му спокойно, но твърдо: “Налага ми се сега да те взема и да те отведа оттук, защото не мога да ти позволя да обиждаш и тормозиш кучето“.
След това направете това, което сте казали.
Истерията ще се усили, ако в отговор на неговото поведение, вие започнете да крещите или грубо го дръпнете.
Не го наказвайте, затова че има чувства.

3. Не го игнорирайте

Да се правите, че не виждате и не чувате какво се случва, е лошо. Това е друга форма на наказание.
Спрете количката, ако вътре детето пиши и не млъква, седнете лице в лице, кажете ми нещо съчувствено. Докоснете го. Още по-добре го извадете от количката и го прегърнете.
Това не значи, че му вървите по гайдата. Това е просто съчувствие и подкрепа в момент, когато то е разочаровано. 

4. Гооворете, разкажете му какво изпитва

Например:  „О, ти се сърдиш, защото не искам да нося тротинетката." (или това, за което е гневно детето)

Рано или късно то ще се научи да преодолява фрустрацията.
Помня колко радостна бях, когато след много приказки и увещания, моята дъщеря успя сама да се справи с чувствата си и каза: „Сега аз наистина съм разстроена“, а аз вътрешно ликувах. Защото знаех, че заедно сме изминали дълъг път.
Ако сте на границата на нервите си, заради безкрайните капризи на детето, по добре е да ги осмислите, а не да реагирате.

Не трупайте гняв и не приемайте истериите лично. Поемете дълбоко въздух, и задължително запазете контакта с детето, а своите чувства дръжте под контрол.

Утре следва: Може ли да предотвратим тази сцена