7 поуки за възпитанието от „Малкият принц“

През 1942 г. Антоан дьо Сент Екзюпери - писател , поет и професионален летец пише най-известната си повест „Малкия принц“. Една година по-късно приказката се появява за първи път на английски в Ню Йорк, където писателят бяга от фашистката чума, завладяла по това време Европа.
Малкото момченце със златисти къдрици, с шпага в ръка и зелен плащ, е измислено и нарисувано от самия Екзюпери, който иска да насърчи и подкрепи своя най-добър приятел Леон Верту, останал в окупирана Франция.
Приказката за деца  и за възрастни  подбужда размисли за живота, за любовта, за приятелството, за предаността.
Какво можем да научим от главния герой, разказва Letidor.ru.  
Ето няколко поуки, които е добре на всяка цена да споделите с детето си.

Грижи се за дома си

Малкият принц всяка сутрин чисти мъничката си планета: прочиства вулканите и скубе прорастналите баобаби. Той смята, че тогава вулканите няма да изригват безразборно, а баобабите няма да завладеят цялата планета и да я разкъсат на части.
Разкажете на децата защо още рано сутрин задължително трябва да си измият зъбите и да си оправят леглото. Разбира се, разхвърляните играчки няма да породят изригване на вулканите. Но, ако то не ги подрежда и не ги почиства всеки ден, хаос все пак ще настъпи.

Не се плаши да бъдеш себе си, не се плаши да бъдеш слаб

В книгата е описан спор между Малкия принц и Автора – Екзюпери за бодлите  на розата. 
Малкият принц е убеден, че розите са наивни и беззлобни, но „чрез бодлите си искат сами да си внушат храброст“. „Те си мислят, че ако имат бодли, всички ще се боят от тях.“
Понякога така си мислят и хората – пускат „бодлите“ си, за да се разграничат от света, да прикрият слабостта си или нерешителността си. При децата такъв период настъпва в юношеската възраст.
Повечето тийнейджъри пробват да се прикрият зад неестествена, неискрена агресия. За да избегнете това, разговаряйте с детето за неговите слабости. Обяснете му, че да прикрива своите чувства с агресия и да се разграничава от останалите – не е най-добрата житейска стратегия.
Защото „бодлите“ отблъскват околните и правят човека по-малко привлекателен.

Бъди открит към света, иначе може да пропуснеш нещо важно

„Трябва да изтърпя две три гъсеници наоколо, ако искам да се запозная с пеперудите!" , казва Розата, преди Малкият принц да отлети на друга планета.
Защото пазейки се от гъсениците Розата може да пропусне възможността да се запознае с прекрасните пеперуди.
Преди вашият малчуган да намери свои верни приятели, той ще се срещне с деца, които може би ще приличат на „гъсеници“.
Задачата на родителите е да не му дадат да се затвори в себе си. Могат и да му разкажат, че с времето всеки се променя.
Научете детето си да управлява разумно живота си.
Обсъдете поведението на Краля от приказката – той никога не заповядва неща, които не могат да бъдат изпълнени. А разумно изчаква благоприятните условия, за да бъде изпълнено поръчението.

Изисквайте от детето само това, на което то е способно

По-лесно е да оценяваме и осъждаме околните, отколкото себе си.
Поговорете с детето и за неговите малки лудории: дайте му възможност само да обмисли постъпките си – то може да се окаже толкова мъдро, колкото и кралят от Малкия принц.

Когато поемеш отговорност, не се отказвай

„Ти завинаги си отговорен за всички, които си опитомил“, казва Лисицата в разговор с Малкия принц.

Всеки родител цитира тези думи, когато детето иска примерно да му купят кученце или папагалче. Но не всеки може да обясни какво значи това изречение.
Всъщност „да опитомиш“ в случая означава да заплетеш невидими възли на любовта и приятелството, каквито се появяват между Принца и Розата.
Малкият принц е поел отговорността и грижата за нея: той я полива всяка сутрин, направил ѝ е параван, за да я пази от вятъра и много иска да се върне при нея на Земята.

Концентрирай се върху положителните качества, не в търсенето на недостатъци

„Трябваше да съдя не по думите, а по делата“, съкрушено разсъждава Малкият принц, спомняйки си за капризите на Розата, които трудно понася, докато живее на една планета с нея.

Принцът решил да не се кара с Розата и „отлетял да странства с прелетните птици“. Но след година проумял колко прекрасни моменти му е подарила Розата. И че е било по-разумно да цени благоуханието ѝ и да не обръща внимание на нейните странности.
"Тя ме дари с аромата си, озаряваше моя живот. Не трябваше да бягам. Зад тези дребнички хитрости трябваше да разпозная нежността и привързаността.“, разсъждава той.