Разговорът за диети – не пред тийнейджъра

Да коментираш килограмите на тийнейджърката е наистина лоша идея. Според американско проучване най-приемливото поведение от страна на родителите е доброжелателно безразличие.

„Трябва да внимаваш какво ядеш!“, „Да лапаш всичко, което ти падне, е най-сигурният начин да надебелееш“, “Искаш още една филия – сигурна ли си? Кога за последен път стъпи на кантара?“, „Не е излишно да останеш поне един ден в седмицата на плодове!“

Стига! Според последно американско изследване на университета Корнел колкото повече родителите говорят с подрастващите за килограми и диети, толкова е по-висок рискът те са с наднормено тегло, когато пораснат. Дори родителите да са водени от добри намерения и някак деликатно да ги съветват, е по-разумно да се въздържат от такива намеци и забележки.

Натискът на семейството

За да стигнат до тези изводи, учените проследили състоянието на 501 жени на възраст 20-35 г. Те попълвали анкета за начина си на живот, хранене, самочувствие, здравословни проблеми от ранна тийнейджърска възраст. Резултатите са показателни - тези, които били с нормално тегло, най-рядко са чували коментари по повод на външния си вид и теглото си. И тези жени признават, че въобще не се получавали забележки от сорта на: „Ти ядеш много!“

За разлика от тях, жените с наднормено тегло и с индекс на телесна маса над 25, обясняват, че през пубертета темата за килограмите им винаги е била включвана в семейните разговори. И този натиск, според изследователите, е довел до натрупване на излишни килограми.

Как да говорим с тийнейджърката?

Браян Уонсик, автор на редица публикации в научното списание „Хранене и проблеми с теглото – изследвания върху анорексия, булимия и затлъстяване", отговоря на въпроса:
„Ако се тревожите за килограмите на своето дете, обуздайте порива си да правите забележки, защото това ще има само пагубни последици върху самочувствието му и съответно - върху теглото. Вместо това предложете алтернативни храни, които не са калорични. Оставете тийнейджъра да направи собствен избор, без да се намесвате. Това е начин да му делегирате отговорност за всичко, което прави.“
Не си позволявайте и псевдо добродетелни забележки като: „О, ти си отслабнала! Колко си хубава така!“ Тези „комплименти“ имат подтекст и носят послание, че за да е хубава, жената трябва да е слаба.

Мона Васелива