8 емоционални „травми“ от детството, които остават за цял живот

Казват, че децата са като гъби, които поглъщат всичко, което се случва около тях - както красивите неща, така и грозните.

Ето защо е много важно да обръщаме голямо внимание на това как се отнасяме с тях, когато са малки.

Много от емоционалните дисбаланси на възрастните произтичат именно от травми, претърпени в детството и по-конкретно в семейството.

Това са белези, които остават през целия живот и понякога определят поведението ни като хора.

Ето кои 8 ваши поведения, могат да бележат детето за цял живот.

1. Несправедливост

Чувството за справедливост е способност, която се развива много рано в детето и почти независимо от намесата на родителите.

Това означава, че то ще забележи, когато се отнасяте несправедливо с него – например, предпочитате по-малкия му брат или го наказвате за неща, за които най-вероятно няма вина.

Това отношение от страна на родителите ще го нарани много по-дълбоко, отколкото предполагате.

То ще приеме, че светът е несправедлив и като възрастен ще се превърне в изключително безкомпромисен (в лошия смисъл на думата) човек, за да компенсира спомена от детството.

Снимка: Shutterstock

2. Унижение

Това е майката на всички несигурности.

Много внимавайте как се карате на детето си, особено пред други хора. По този начин вие не му правите забележка, а го унижавате.

Така то ще приеме, че не става за нищо, че е неадекватно и че тази негова неадекватност е видима за всички, при това завинаги.

От такива „уроци“ се раждат самотниците, които цял живот ще подценяват себе си.

3. Отсъстващи родители

Ясно е, че няма как да бъдем 24 часа на ден с детето. Но и тоталната ни липса от живота му, не води до нищо добро.

Ако постоянно отсъстваме от неговия свят (не просто от дома), рискуваме то да се почувства изоставено и да се затвори за дълъг период в себе си.

Такива деца обикновено след време имат сериозни проблеми в интимната комуникация с другите.

4. Чувство на отхвърляне

Никой не обича да бъде отхвърлен. Дори възрастните страдат от такова отношение. А представете си как го приемат малките деца.

Родителите обикновено не се държат по този начин, но има моменти, когато под влияние на стреса или умората, реагират по-остро.

Когато се случи повече от веднъж в рамките на една седмица, детето започва да чувства, че е нежелано и отхвърлено от най-близките на сърцето му хора.

А това може да породи в малката му душа страх, който ще си остане там и ще го направи много несигурен възрастен, който може цял живот да остане с едно съмнение в искрените отношения на хората към него.

5. Искате да се държи като възрастен

За детето е полезно постепенно да се научи да поема отговорности. Това е важна част от растежа му.

Но не бива да прекалявате и да искате от него да се държи като зрял човек, когато е все още дете и опознава света.

Прекомерните очаквания и отговорности, независимо дали става дума за отлични оценки в училище или грижи за по-малкия брат, може да го лиши от безгрижното детство, което да го превърне в обезверен възрастен.

6. Отричате емоциите му

Детето открива света и е нормално да реагира твърде силно на радостните или тъжните случки.

Когато обаче ме се карате, че плаче заради някакви глупости или се вълнува прекалено много за нещо тривиално, всъщност блокирате част от емоционалното му съзряване.

Така то може никога да не се научи да контролира емоциите си и като възрастен да се поддава прекалено на настроенията си.

Снимка: Shutterstock

7. Липса на обич

Може да сте по цял ден заедно, но да не показвате обичта си към детето. Поведението ви е равносилно на това, което се наблюдава и при изоставянето.

Всяко дете има нужда от прегръдка, мила дума, целувка, утеха, изслушване. Но повечето малчугани не си го признават – било то от гордост или от страх.

Дете, което не се е чувствало обичано като малко от най-важните за него хора, едва ли ще може да обича някого, когато порасне.

8. Предателство

Когато предадете доверието му или му обещаете нещо, което не спазите, детето се чувства излъгано.

А лъжите болят много повече, отколкото си мислите. Така не контролирате ситуацията, по-скоро сериозно подкопавате доверието му към другите и в същото време го научавате да мами.

След като вие като родители правите това, защо да не се държи и то по същия начин?

По материали от Curioctopus