От какво се страхуват бебетата

Да, бебетата също се страхуват.

Техният страх обаче е по-различен от този на децата, тъй като те реагират и възприемат света по друг начин.

Добре е обаче да познаваме и различаваме притесненията им, които са най-често на емоционална основа, за да можем бързо да ги успокоим.

В тази група попадат и децата до 2-годишна възраст, тъй като те все още опознават света и страховете им доста приличат на тези на бебетата, казват учените.

Най-честите притеснения в тази възраст са от непознати, изоставяне и силни звуци. Всичко това обаче може да бъде преодоляно, стига да знаете как.

Страховете на бебетата и децата под 2-годишна възраст са съвсем прости за разбиране и справяне. Но не трябва да се подценяват.

В първите години от живота се формират характерът и психологическата нагласа на детето, които изграждат неговата личност. А страховете пречат именно на това.

Снимка: Shutterstock

Страх от непознати

Първата връзка, която бебетата формират след раждането си, е тази с майката. Тя е тяхната отправна точка за всичко.

Всичко, което не е майка, е нещо друго, най-често чуждо и страшно.

Ето защо бебетата са склонни да се крият в прегръдките на майка си, когато някой непознат идва да ги посети през първите месеци.

Как да се справите?

Прегърнете бебето, за да усети вашата топлина. Уверете го, че сте с него и няма от какво да се страхува.

Уважавайте неговите нужди и не го насилвайте. Не го „затрупвайте“ с нови лица, а го запознавайте с тях постепенно.

Страх от силни звуци

Децата не понасят силните, внезапни и далечни шумове. Това се дължи на липсата им на опит, който ги кара да ги възприемат като нещо опасно.

Когато чуят силен звук, те са убедени, че предстои нещо ужасно.

Плаши ги не толкова самият шум, колкото невъзможността да го свържат с нещо конкретно, което познават.

Това е и един от най-честите страхове до навършване на първата годинка.

Как да се справите?

Ако е възможно, подгответе бебето за звука, който предстои да чуе (гръмотевици, самолети, пускане на водата в тоалетната, прахосмукачка ...).

Обяснете му внимателно какво е това, защо се появява и го успокойте, че не е страшно и ще отмине.

Утешете го и го прегърнете, докато спре да плаче.

Снимка: Shutterstock

Страх от изоставяне

Малките деца все още нямат развито чувство за „завръщане“. Точно както им липсва и усещането за „време“.

Когато нещо не е в полезрението им, то просто не съществува, няма го.

Ето защо плачат през нощта, когато останат сами или когато мама и татко излязат по някаква работа от дома.

За разлика от по-големите деца, тези под 2-годишна възраст не свързват страха от тъмнината с чудовища под леглото, а с изчезването на обичания и познат свят. Оттам идва и сигурността, че са били изоставени.

Как да се справите?

Винаги обяснявайте точно и ясно къде отивате и кога ще се срещнете отново.

За целта използвайте конкретни примери, които са лесни за разбиране дори от най-малките: когато чуе звънеца на вратата, това означава, че мама се връща от работа; когато слънцето се покаже на прозореца, мама ще влезе в стаята, защото е време за закуска…

По този начин детето е в състояние да свърже понятието за протичане на времето с моменти, които винаги се случват. И така няма да се тревожи.

По материали от Bambinopoli