3 емоции, които детето трябва да умее да контролира

Много родители свързват лошото поведение на детето с проява на характер и не обръщат особено внимание на емоционалното възпитание, въпреки че напоследък много се говори за това. В резултат още на 5 години хлапето престава да ги слуша, а тийнейджърът се озовава в кабинета на психолога, защото в ранно детство не е научен да разбира и да контролира чувствата си.

Ето три важни емоции, които хлапето трябва да се научи да владее. С ваша помощ.
Съветите  дава Виктория Шиманси, психолог, специалист по детско емоционално развитие.

Агресия

Ако се замислите агресията винаги идва в отговор на дискомфорт или стрес. Тогава се ражда желанието да навредите на друг, да причините физическа или психическа вреда.
Детската агресия е сигнал, че хлапето се е сблъскало с непонятни за него реалности от околната среда, и че не знае как да се справи и как да реагира.

Какво да правят родителите?

1. Важно е да разгадаят причината, породила агресията - дали хлапето проверява границите на допустимото или се разстройва за нещо конкретно? Едва след това те трябва да реагират.

2. Ако детето пробва да установи границите на позволеното, определете точни правила и в никакъв случай не отстъпвайте от тях. Например, ако смятате, че то трябва да си легне в 21:00, започнете подготовката още от 20:00 (и никакви „Моля, още 5 минутки“ и „Искам да си догледам филмчето“ ).

3. Ако детето се е разстроило, защото не се е справило с нещо, му предложете вашата помощ, отделете толкова време, колкото е нужно, за да го успокоите.

Разговаряйте с малчугана и насочвайте мислите му. Например: “Ти се ядосваш, защото искаш да си догледаш филма до края. Аз те разбирам, но времето за днес изтече. Утре на всяка цена ще го догледаме и то точно от този момент, в който днес спряхме. Нищо няма да пропуснеш!“

Снимка: Guliver / iStock

Инат

Упоритостта е поведение, което се диктува от желанието за самоутвърждаване.
Защо възниква? Има широко разпространено мнение, че единствената причина за вироглавство е лошото възпитание и „сложният“ характер на детето.
В действителност обаче то е израз на желанието на детето да изрази своето мнение и да покаже, че има своя гледна точка и позиция. Естествено, когато хлапето се тръшне на земята или започне да тропа с крака, без да се съобразява с околните, няма да постигне желания резултат.

Какво да правят родителите?
Не принуждавайте детето да прави нещо на сила. Това няма да доведе до нищо добро (дори, когато става дума да му облечете яке или да сложите шапка).
Предложете му алтернатива. „Ако не искаш на разходка, хайде да измислим какво друго може да правим? Може да се облечем и да излезем! Или да си останем вкъщи. Може да се облечем и да звъннем на Иван, за да идем заедно на разходка. Или да отложим разходката за утре?“
Така давате възможност на детето за избор, както и да формулира личната си позиция.

Ревност

По принцип тя се ражда от недостиг на любов и внимание. Но не винаги.
Ревността се проявява в отговор на несправедливост, породена от тревожност, чувство за безпомощност, а понякога заради ниска самооценка или егоцентризъм.
Детето може да прояви ревност спрямо родителите си, заради брат или сестра, особено при голяма разлика във възрастта.

Какво да правят родителите?

1. Не сравнявайте вашето дете с брат/сестра, със сина на колежката или приятелските деца. Всяко е индивидуалност, носи различен талант и умения.

2. Прекарвайте повече време с детето, като се опитвате да сте само двамата. Семейното гледане на филми и разходките в парка не се броят. Детето трябва да почувства, че има моменти, в които мама и татко принадлежат само на него.

3. Измислете си ваши ритуали (приказка за лека нощ, някаква игра, излет в планината в неделя) и ги следвайте. Тогава най-вероятно вниманието за детето ще е „достатъчно“, а ревността ще отслабне.

Мона Василева