Да наказваме ли детето и как

Детето се е провинило, ние сме ядосани и реагираме – не винаги изричаме правилните думи, не винаги постъпваме така, че да си вземе поука и да осъзнае последиците от действията си.
Защо и как е разумно да постъпим, обясняват специалисти.

Кои са най-популярните отговори на въпроса: защо наказвате детето си?
„Ако не го накажа, всичко ще се повтори.“
„Не знам как да постъпя по различен начин.“
„Това е единственият начин детето да разбере, че прави нещо нередно.“
„Само от това разбира.“

Сега си припомнете какво вие сте изпитвали, когато сте били наказвани.
Ето най-честите отговори:
„Чувствах се виновен“
„Мислех, че заслужавам да бъда наказан“
„Те (родителите) са подли, гнусни, ще дойде часът и ще им отмъстя“
"Те ще се обърнат с гръб и пак ще го направя.“

Ако се замислим, ако се поставим на мястото на детето, ще признаем, че наказанието причинява: омраза, отмъщение, гняв, пренебрежение, комплекс от вина, съжаление, отхвърляне.
Факт е, че като наказваме детето, го лишаваме от много важно нещо: то не може да извърви вътрешния процес на осъзнаване на последствията от това, което е направило. Наказанието премества вниманието и го насочва негативната му реакция към родителите.
Следователно, ако между родител-дете отношенията са грижовни и уважителни, няма място за наказания.

Авторите А. Фабър, Е. Мазлиш на книгата „How to Talk So Kids Will Listen & Listen So Kids Will Talk“(Adele Faber and Elaine Mazlish) предлагат 7 алтернативни метода как бихте могли да постъпите.

1. Изразете ясно своите чувства (без да ги насочвате към детето).
"Бясна съм, че шалът ми е мръсен!"

2. Заявете вашите очаквания.
 „Надявам се, че след като нещо мое е било взето, то ще ми бъде върнато.“

3. Покажете на детето си как може да се поправи.
"Сега шалът трябва да се изпере и петната да се премахнат."

4. Дайте му избор.
„Можеш да вземаш нещата ми и да ги връщаш на мястото им. Може и въобще да не ги пипаш. Ти сам ще решиш.“

5. Направете така, че детето да усети последиците от лошото си поведение.

С какво този метод се различава от наказанието?
Наказанието е умишлено лишаване от нещо, с цел да му дадете урок. А последиците са резултат от поведението на детето.

Снимка: Guliver / Getty
6. Да решим проблема

Попитайте детето си: „Какво можем да направим, за да ползваш мои неща, когато имаш нужда от тях, но искам да съм сигурна, че ще ги намеря здрави, чисти и на мястото им?“
Така без да обвиняваме и без да наказваме, ние призоваваме детето да се фокусира върху отговорността, а не върху отмъщението и други своите негативни емоции.

7. Децата учат всяка минута, опознават света. Въпросът е как хем да учат, хем без наказания да ги предпазим от потенциални опасности, когато са малки, за да осъзнаят риска. 
Майката може непрекъснато да удря детето по ръката, когато то посегне към опасна вещ, и по този начин да "обяснява", че не бива да го прави. Или може да се отнася към детето като достоен малък човек. Например, премествайки детето (или предмета) настрани, като му казва: „Ножовете не са необходими. Нито се ближат. Може обаче да оближеш лъжицата, ако искаш ”; „Това куче от порцелан и може да се счупи. Може да мачкаш и да си играеш с плюшеното. То няма да се счупи. " 

Понякога, разбира се, една и съща информация трябва да се повтори няколко пъти. Просто спокойно обяснявайте защо не трябва да се прави едно или друго, и какво може да направи вместо това.

- Не наказвайте децата. Не забравяйте, че този подход им дава модел на поведение, който те усвояват. 
- Общувайте с детето с уважение и не забравяйте, че наказанието предизвиква съпротива, неподчинение и желание да прави напук.

Мона Василева