Детето е болно – да му съчувстваме или да се караме

Ако в детството си, щом настинете или се разболеете сериозно, сте чували упреци от родителите, вероятно ще си спомните, как сте се чувствали.
В повечето случаи – виновни. 
Подобно отношение не е рядкост и сега, в съвременното общество.
Потвърждават го коментари, които споделят родителите в Twitter.

„Мразя този свят, в който едно дете се срамува, че е се е разболяло, сякаш е виновно затова“, пише @mrSoftTod и с поста си възбужда много коментатори.

Често болестта на детето предизвика прилив не на съчувствие, а на агресия у възрастните. Особено, ако то боледува често и това е повод майката да отсъства от работа, обърква творческите ѝ планове, защото тя няма на кого да го остави през деня, нито на кого да разчита за помощ. 
А болното дете страда и

изпитва чувство за вина.

„Спомням си, че челюстта ми се измести, болеше силно, а баба ми крещеше колко съм лош, отвратителен и като цяло какъв глупак съм, защото това се случи в началото на учебната година ... Но не беше умишлено, ”, припомня си @ Stupid_boy_3.

„Майка ми винаги ме обвиняваше и се караше, когато се разболеех. Обясняваше, че сега ще трябва да харчим пари за лекарства“, оплака се @wuwu_guy.

Има и по-крайни случаи, става ясно от коментарите. Някои някои деца

дори се страхуват да съобщят

на родителите си неприятните новини.

„Криех, че ме боли гърло и имам ангина в продължение на три дни, защото се страхувах, че майка ми ще се разсърди много. Накрая си признах, защото сливиците ми бяха така възпалени, че не можех да говоря“, разказва @baby_mothh.

Подобна е историята на @Masha_Sowa: „Като дете се страхувах да кажа на родителите си, когато ме болеше гърлото и в най-ранните етапи криех. Надявах се, че всичко ще изчезне и ще мине от само себе си.“

„Отивах и тайно си правех гаргара. Да, и сега го правя. Снощи се опитах да извадя хапче от блистера възможно най-тихо, така че да никой да не разбере, че не ми е добре“, споделя @BigNotLoX.

Други пък родители

не признават, че детето им е болно

Опитват се да убедят и околните, че то е здраво и, че нищо му няма.
„Сега гледам как родителите на моя приятел сутрин излизат от къщи с думите „ няма температура, всички вие се заблуждавате. Спокойно, няма да умре “, описва истински случай @unbelievableyea.

Ето какво споделя в социалната мрежа @lyblybangchana.
Налага ѝ се да остане месец в болница, а нейните съученици разказват, че учителят в клас непрекъснато коментира по неин адрес, че „ученето е по-важно от здравето “.

Подобна позиция явно имат и някои лекари, които подценяват болестта и

не проявяват съчувствие

„Веднъж отидох на училище с гнойно и възпалено гърло, защото лекарят каза, че симулирам, защото просто не искам да ходя на училище“, пише @ LexHit1. 
Такива случаи не са изключение, въпреки че повечето хора са наясно, че е невъзможно нарочно да се разболееш.

В повечето случаи детето се чувства виновно, без естествено да има вина – че не си е сложило суитчър, когато навън е станало студено, че не се е преоблякло, след като се е изпотило и е ритало футбол, че е пило студена вода от чешмата ...
Не бива обаче хлапето да се страхува да признае, че не му е добре, защото ситуацията може да е животозастрашаваща. Задача на родителите е да го уверят, че няма нищо страшно и винаги, когато се чувства зле, трябва да им казва.
В крайна сметка никой не е застрахован и предпазен от болест, а когато се случи, всеки се нуждае от любов, разбиране и грижа, а не от скандали.

Мона Василева