Какво се крие зад детските капризи

На една определена възраст (близо до втората година) лъчезарното и сговорчиво дете, се превръща във вироглаво дяволче, чиито единствени думи са „не“ и „няма“.
Защо се случва това и как родителите да реагират най-умно, за да си съхранят нервите.

Защо се държи "лошо"

Лошото поведение на детето има различни прояви: включително истерии, хапане, посягане, отказ за споделяне, липса на емоционална регулация. Но по-често има основателни причини, които ние просто „не виждаме“.

„Случва се, защото мозъкът все още не е напълно развит. И децата използват единствените инструменти, с които разполагат в момента, за да се справят с чувствата си. Често не обръщаме внимание на основната нужда на хлапето – било от повече общуване с родителите, от повече независимост или нещо друго“ обяснява педиатърът Джен Луманлан. 

Ето няколко причини :

1. Изучава правилата. Когато децата действат, те изпитват границите не само на родителското търпение, но и „изпробват“ света около тях.
„Нашите деца тестват границите, за да научат какво поведение се очаква от тях и какви ще бъдат последствията“, казва педиатърът д-р Шарън Соме.

2. Усъвършенстват разбирането и езика. "Малките деца все още се учат да разбират и възприемат езика, символиката и вниманието им се задържа много кратко", обяснява д-р Кайла О'Нийл.

3. Способността им да общуват все още е ограничена. „Когато детето иска играчка, но не е в състояние да изрази желанието си, то може да се разочарова от липсата на реакция. Тогава може да посегне и да ви удари, да направи истерия, само и само да привлече вниманието ви”, разказва д-р О'Нийл.

4. Родителите имат твърде големи очаквания. „Те искат от детето да седи мълчаливо и да слуша по-дълго, отколкото всъщност то може. Когато гледата дете, е важно да запомните, че то научава правилата за общуване като тръгва от нулата. Трябва да сте безкрайно търпеливи, докато разбере всичко “, казва д-р Кайла О'Нийл.

Снимка: Getty

Как да го научим на дисциплина

Прекарвайте време заедно. Педагогът Мишел Кени Карлсън препоръчва да отделите специално време, за да общувате с детето. Това означава да оставите телефона си, да премахнете всички разсейващи фактори и да се съсредоточите изцяло върху него и разговора поне за 20 минути. „Ще видите, че детето ще стане много по-спокойно!“, твърди педагогът.

Научете се да предвиждате проблемите. Развийте разбиране за това какви ситуации провокират негативното поведение.  „Например, ако знаете, че когато приятелите с деца, които сте поканили на гости, си тръгнат, това ще е повод за разочарование и плач, обсъдете с детето си какво може да стане, какво очаквате. Направете го още преди да поканите гостите“, казва Шарън Соме.

Практикувайте издръжливост. Опитайте се да останете спокойни и да не приемате лично нетърпимото поведение на детето. Когато говорите спокойно, то е по-възприемчиво към думите ви.

Слушай детето. Психолозите казват, че най-доброто, което родителите могат да направят, когато детето е в истерия, е да го изслушат с разбиране. Да не го оставят само, когато е разстроено и да се опитат да видят ситуацията от негова страна.

Предложете опции. Например, ако не искате вашето малко дете да скача на дивана, кажете му, че вместо това може да скача на пода или върху топката.

Предайте се. Понякога това е единствената правилна стратегия.

Мона Василева