Ям, когато съм в стрес: грешният модел, който родителите насаждат

Чували сте вероятно майки да се оплакват:„Веднага щом синът ни се нахрани, отново отваря хладилника“, „Готов е да яде килограми сладкиши“, „Не може да живее без сладкиши“ ...
Тази ситуация е позната на повечето родители, но не винаги е безобидна и трябва да е повод за смях сред приятелите. 
Какви проблеми се крият зад този „апетит“ най-вече към сладкото, разказва детският и семеен психолог Катерина Демина, автор на книгите „Лек за униние“, „Децата и пари“.

Любов към сладкото 

Да започнем с това, че „нездравословната” (според родителите) любов към сладкото е напълно естествена за детето. Децата наистина се нуждаят от повече въглехидрати и захар от възрастните, тъй като мозъкът им расте активно и се нуждае от глюкоза. Така че похапването на сладкиши е добре, особено ако рафинираната захар е по-малко и не се наливат с газирани напитки.
Същото се отнася и за „прекомерния“ апетит. 
Нуждата на тялото от калории нараства рязко още на 10-11 години, а до юношеството се увеличава с почти една трета.
Малките деца, които са придирчива към храната и в началното училище хапват малко, но често, изведнъж в пети клас започват да се нахвърлят на всичко върху масата. Понякога те се опитват да компенсират липсата на калории със сладкиши и торти.
Не всички родители успяват бързо да се адаптират към тази ситуация. Момчетата имат повече късмет: обикновено тях ги насърчават да се хранят добре, а те имат желание да направят мускули.
За момичетата е по-трудно: те са чувствителни към родителската критика особено по отношение ограничаването на храната. Но в периода на юношеството повишеният апетит и бързото наддаване на тегло за момичетата е също така естествен, както и за момчетата.
Преди скока на растежа, който настъпва на 11-13 години, децата трябва да наддават на тегло

Закръглено момиче на 11-12 години е норма. След година-две то рязко ще се издължи, хормоните ще се стабилизират и излишните килограми ще изчезнат.
А преди това е по-добре да избягвате всякакви коментари относно теглото и фигурата на дъщерята. Защото в този период психологическите проблеми свързани с анорексия нервоза или булимия, не са рядкост.

Яде, когато има проблеми

Не всички деца умеят да се справят с неприятностите. „Грешният модел“ на поведение понякога се насажда от самите родители почти от ранна детска възраст: „Ани, плачеш ли? Вземете бонбони. Тъжна ли си? Хапни нещо вкусно."
Така хлапето, без да открие причината за проблема и без да се опитва да го реши, веднага посяга към храна. То не прави разлика между това кога наистина е гладно и кога е отегчено, разтревожено или ядосано.
Етапът на осъзнаване на проблемите и нуждите някак се прескача, децата свикват постоянно да дъвчат, а „вкусното“ се превръща в решение във всяка ситуация

Момиче лежи с книга на лицето. Снимка: Getty

Как работи примерът? Децата виждат всеки ден в семейството: мама се развеселява с парче торта, а умореният татко се отпуска с бутилка бира. Така то вижда грешния модел за овладяване на емоциите и дискомфорта.
Има само един начин да промените обичайния модел: като научите вашия син/дъщеря как да се справя със себе си, своите чувства и нужди.
Така че, преди да му подадете успокояващ бонбон, трябва поне да се опитате да разберете какво го притеснява и заедно да се справите със ситуацията.

Лек срещу умората

Неправилните хранителни навици не са толкова лоши. Много по-сериозно, ако храната се превърне в начин детето да преодолява нервното напрежение, преумора или депресията, които са често срещани при подрастващите.

Храната е начин за попълване на енергия. Когато силите са на изчерпване, децата (а и възрастните също) се опитват да компенсират недостига, като несъзнателно посягат към сладкото – източник на „бързи“ калории. Така се стига до рязък скок на кръвната захар, има временно подобрение на настроението , но следва също така рязък спад и скоро състоянието се влошава още повече. Ако има нарушение на биохимичните процеси в мозъка, както се случва при депресията, енергията от храната може изобщо да не достигне целта си в нужното количество. Възниква порочен кръг: срив – сладка храна – повторен срив.

Претоварените съвременни деца почиват малко. Не е изненадващо, че в периода на активен растеж и хормонална буря те нямат достатъчно сила за всичко.
До 7-ми клас натоварванията, с които детето до скоро се е справяло без затруднения, стават непоносими. Тялото преминава в режим на пестене на енергия, тийнейджърът ляга на дивана и не иска да прави нищо.
Ако по това време родителите успеят да успокоят тревогите му, ако намалят порива към отлични оценки и му позволят да изпусне „парата“ , ще съхранят физическото и емоционалното му здраве.
И отношенията с храната сами по себе си вероятно ще се нормализират. Ако натоварването продължи, тийнейджърът ще се пренапрегне и ще се срине.

Тревожни сигнали за хранително разстройство
Какви симптоми могат да подскажат на родителите, че злоупотребата с храна крие психологически или физически проблем:

- Селективност в храната, дори по отношение на любимите продукти (например, тийнейджърите често пренебрегват месото).

- Детето отказва да седне на масата със семейството, опитва се да се храни само (това е типично за много тийнейджъри, но желанието за самота не трябва да е прекомерна).

- Теглото се е променило драстично (в двете посоки).

- Кожата и устните стават сухи и бледи, косата и ноктите са чупливи, миризмата от устата е неприятна (това е резултат от метаболитни нарушения и липса на хранителни вещества).

- Получава болки в корема, гадене, затруднено преглъщане (често те придружават тревожно разстройство или депресия).

- Тийнейджърът започва да се оплаква от главоболие без видима причина (главоболието от напрежение често се причинява от страх или тревожност).
 

- Детето изведнъж става „вечно мрънкащо“ или агресивно (и двете могат да показват депресия).

- Летаргията и загубата на сила продължават повече от две седмици.

Какво друго могат да направят родителите

Коригирайте храненето
Хранителният режим на малките ученици и на тийнейджърите трябва да бъде различен. Децата под 10-11 години се нуждаят от лесно смилаеми въглехидрати, а тийнейджърите се нуждаят от животински протеини, зеленчуци и „бавни“ въглехидрати, които няма да позволят скокове на глюкозата.

Не внасяйте сладкиши в къщата
Ако постоянното похапване на сладкиши, торти и бисквитки вече е станало навик за детето, единственият изход е изобщо да не ги купувате. Това ще е от полза и за другите членове на семейството, които ще свикнат с правилното хранене. За спонтанни набези в кухнята е по-добре да държите на масата нарязани ябълки, банани, моркови, краставици.

Предлагайте вода
Някои деца пият много малко вода, тъй като родителите смятат за пиене само компоти, сода и чай. За нормално развитие детето се нуждае от чиста вода.

Говорете с детето
Този универсален съвет ще ви бъде полезен във всяка ситуация - и на масата в кухнята. Възможно е то просто да е отегчено и с удоволствие би заменило закуската с прегръдки и откровени разговори.
Освен това душата му се нуждае от „храна“ не по-малко от тялото.

Мона Василева