Само недостатъци виждам у детето си, а другите майки все се хвалят

„Здравейте, имам проблем. Всички наоколо се хвалят с постиженията на децата си, но аз не откривам нищо, с което да се гордея. Синът ми е на 10 години, записах го на футбол в два клуба, но той ходи неохотно, намира повод да отсъства от тренировките, а после се отказа.
Представях си, че ще бъде моят спортист, ще учи добре, а се налага постоянно да уча с него. Синът ми изобщо не отговаря на очакванията ми. Не мислех, че ще израсне незаинтересован и мързелив човек“, пише разтревожена майка и търси съветите на специалист.

Ето отговора на семейния психолог Наталия Бондаренко.

В тази ситуация по принцип трябва да кажа, че не само родителите, но и всеки човек може да контролира някои неща (своето поведение, мисли, реч). Всичко, което се отнася до нашата среда (поведението и думите на другите хора), е извън нашия контрол.
Очакванията, които родителите имат за своето дете, често не се осъществяват и това много ги разстройва. Затова са фрустрирани.
Не забравяйте, че детето е съвсем различен човек, отделен от нас. Ако родителят не е успял да реализира някои свои мечти и намерения, не е разумно да ги прехвърля на детето.

Често това се случва в семейства, в които родителите се посвещават изцяло на рожбата си, инвестират в нея и забравят за собствения си живот, кариера, хобита.
В тази ситуация родителят трябва да обърне поглед навътре в себе си и да си зададе тези въпроси:

- Какво всъщност детето ми иска да постигне?

- Защо това е толкова важно за него?

Ако родителят акцентира вниманието си повече върху недостатъците на детето, отколкото върху достойнствата му, трябва да се замисли дали не е прекалено критичен. Вероятно, щом критикува любимото си дете, имате твърде високи изисквания и очаквания.
Никога не трябва да забравяме, че детето е отделен човек, който живее с нас. То е член на семейството точно като всички останали. За някой може да е трудно да приеме, че детето му не е направило това, което той иска. Струва си да помислите какво природата е заложила в него. Може би нещо съвсем различно – не да играе футбол. И да го подкрепите именно в това.
Може би сте записали сина си на футбол, а той иска да се занимава с бални танци. Трябва да слушате какво иска той самият, какво му се отдава и какво прави най-добре.
Всичко необходимо за успешно му развитие вече е в него. Най-важното е да не го задушаваме, а да го развиваме.
Всеки има нужда от думи на подкрепа, и насърчение. Ограничете критиките. В най-трудните и трудни моменти, когато например е получил лоша оценка или нещо друго, го развеселете го и да намерете някои положителни страни, за които да говорите с него.

Мона Василева