Синът ми расте като страхливец

„Синът ни е в трети клас и расте боязлив и страхлив. Онзи ден се прибра от училище със скъсана чанта. Разказва, че съученик му грабнал чантата и започнал да я рита из стаята, а синът ми се страхувал да реагира. Момчето било с една глава по-високо. В двора съседските деца също се опитват да го измамят и надхитрят. Колко пъти вече съм му обяснявала, че трябва да може да отстоява себе си.Той е много мил, тих, по-лесно му е да се измъкне от конфликта и да седи в ъгъла. Спортът не го влече, страхува се от конкуренция.
Характерът му не е мъжки и това много ни притеснява и мен, и съпруга ми.
Нашето семейство е проспериращо, бабата помага в отглеждането на внука си. Тя, разбира се, го глези, а ние с баща ми се опитваме да сме строги. Но изглежда, че правим нещо съществено“, пише разтревожена майка.

„За да не расте момчето страхливо, то трябва да бъде възпитано като момче.
Основното е

да има вашата подкрепа при преодоляване на трудностите и страховете“,

обяснява психологът Денислав Федоряк.

В същото време децата са различни, с различна психика и темперамент. Някои се нуждаят от малко повече внимание и подкрепа в обучението, други по-малко.
Но има едно важно послание - страхът е нормален, но страхливостта (когато бяга от разрешаване на проблеми) - не е.

Къде грешат родителите
Една от честите грешки на родителите е, ако лишават момчето от възможността да взема самостоятелни решения и сам да преодолява страховете си.

- Втората е липсата на подкрепа за успеха и при провали. Ситуацията е неприятна, ако родителите оказват натиск върху него.

- И не на последно място: ако правят негативни сравнения с други, "по-успешни" деца.

Има много причини за тези грешки. Това са липсата на знания у родителите, проблемите в отношенията между мама и татко, едностранчивото възпитание (когато едно момче се отглежда само от мама и баба, например), ако няма мъж, на когото то да иска да подражава. Или, ако този човек далеч от модела за подражание.

Възможно ли е да го „направите“ смел
Възможно е да помогнете за оформянето на характера му, така че до 6-7 години детето ви да стане по-смело и решително. Защото проявите на плахост зависят и от възрастта.

Има един основен момент: за да бъде успешно обучението, винаги го хвалете, когато е успяло. И се отнасяйте много търпеливо. Насърчавайте го, ако, например, се страхува да се качи някъде на високо или не смее да отиде в мазето.

Снимка: Getty

След 7-годишна възраст е трудно детето да се „коригира“ радикално. От помощ може да е примерът на човек от мъжки пол, който е важен за него - баща, дядо, чичо, по-голям брат или приятел.

За момчето е важно да чува насърчение от майка си и тя трябва да го оставя по-често да го оставя сам да взема решения и в никакъв случай да не оказва натиск, нито да го сплашва.

Друг важен принцип за отглеждане на момчето е уважението. Ако майката проявява любов или поне уважение към бащата на детето, тогава всичко ще бъде наред. Тогава и то ще уважава както мъжа в себе си, така и жените.

Принципността и твърдостта не създават истински мъже.
По-скоро заложете на „упражнението“ за отговорност.
Например да удържи на думата, без значения за последствията. Ако е сбъркал, трябва да изпита тези последствия. В границите на безопасното, разбира се.

Трябва ли възрастните да се намесват в отношенията между децата в училище
Първо трябва да дадете възможност момчето само да се оправи, а не веднага да се втурвате на помощ. Помогнете му със съвет как да постъпи, в зависимост от конкретния случай. Ако се окаже, че положението е сериозно и без родителите по никакъв начин няма да се оправи, едва тогава се намесвайте.

Мона Василева