Крещя на детето, а после ме е срам

На работа - стрес, у дома - бъркотия, детето прави сцени, проявява характер ...

Всеки родител поне веднъж губи самообладание и започва да крещи и да вика на любимото си дете. А след това горчиво съжалява, че е загубил контрол над себе си, и се чувства виновен.
Как да се успокоим в трудни ситуации, обяснява психолог.

Никой баща няма да се зарадва на ужаса в очите на детето си, след като той се е разкрещял. Нито една майка няма да иска да изпадне в ярост и истерия.
И все пак, от време на време, нервите не издържат: и сега ридаещо дете вече стои в ъгъла, а дъщерята тийнейджърка е получила първия си шамар.

Всеки може да контролира емоциите си и да минимизира нервните сривове.

Ето как:

- Ако почувствате, че кипвате, най-важното е още на същата минута да си дадете сметка и да го осъзнаете.

- Ако чувствате, че ще „избухнете“ точно сега, си измий лицето със студена вода и се съсредоточете върху това как се чувствате. Това ще ви позволи да се абстрахирате от ситуацията.

- Задайте си въпроси отделете 1-2 минути да им отговорите: “Какво се случва?“, „Как се чувствам сега?“, „ Какво искам да направя, за да променя ситуацията?“

- Замислете се, ако на ваше място беше приятелка, сестра, майка или баба, какво би направила тя?

- Каво друго може да направите в тази ситуация, какви възможности има?

- Ако се чувствате ядосана, раздразнена, уморена – мислите ли, че само децата или някой друг е виновен?

Най-добре е да се упражнявате да си задавате всички тези въпроси, когато сте спокойна – упражнението може да се прави 5-10 минути, като се симулират трудни ситуации. Например, детето счупи саксия с цветя или отново е донесло „двойка“.
Такова обучение помага да се повиши нивото на осъзнатост - и това е важно, тъй като минимизира автоматичното поведение и помага да се контролирате.
Важно е да поемете отговорност за случващото се - включително и за вашите реакции, защото това е здравословната позиция на зрелия възрастен.
По материали на Mel.fm , Мона Василева