Защо прекомерната опека вреди на детето

Психолози и социолози си задават въпроса: защо стандартите на образование са се променили толкова много и до какво ще доведе прекомерното попечителство над децата в бъдеще?
Ето няколко възможни отговора.

Родителите „хеликоптер“

Поколението, което ходеше на училище, помагаше в къщи, обикаляше целия квартал с колело, а през лятото по цял ден прекарваше без надзор при баба, изведнъж се превърна в охрана на собствените си деца. И днес не ги оставя и крачка да направят без разрешение.

Още през 1969 г. д-р Хаим Джинът измисли термина „родители хеликоптер“, разказвайки историята за това как майката буквално кръжи над живота на сина си, без да му дава нито пространство, нито свобода.
Родителите-хеликоптери обграждат детето с грижа и внимание, без да осъзнават, че го задушават, лишават го от инициатива, от избор и независимост.
В детска градина или в училището и дори на детска площадка - навсякъде родителите кръжат над него, опитвайки се да го предпазят от всякакви неудобства, контакти и от дребни проблеми.
„Хеликоптерите“ избират кога и какво ще прави детето, какво ще е бъдещето и професията му, приятелите и партньорите. В такива семейства растат капризни и безинициативни деца.
В зряла възраст те не могат сами да вземат решения, страдат от повишена тревожност и по някаква причина изпадат в депресия. Те обвиняват родителите си за всички смъртни грехове и прехвърлят отговорността за всички неуспехи в собствения си живот върху тях.
Психолозите казват, че много съвременни възрастни, които като деца са били твърде много закриляни, или съзнателно отказват да имат деца, или се дистанцират от тях.
Мъжете, израснали в такова семейство, са склонни да напуснат съпругата си след раждането на детето, защото от тях се изисква да участват в отглеждането му. А всяка отговорност ги хвърля в състояние на шок.

Родителите тигри

В Азия, през 2011 г. след публикуването на книгата на Ейми Чуа „Бойният химн на майката тигър“ , започва да се използва нов термин „родители тигри“. Те са насочени към успеха на всяка цена, а желанията и емоциите на детето нямат значение за тях.

Строг режим, пълен контрол, липса на обич – това е детството, което те са подготвили за наследниците си. Единственият начин хлапето да получи похвала или обич от родителите е ако покаже изключителен академичен успех. 
Липсата на близост и емоционална връзка с родителите прави детето невротично и с ниско самочувствие. То вярва, че ще може са бъде обичано само за кариерното си израстване или за уникални постижения. Всеки провал, дори второто място в състезанието се превръща в трагедия.
След като пораснат, децата на „тигрите“ се опитват да общуват с родителите си възможно най-малко, трудно им е да започнат лични отношения, страдат от самота и перфекционизъм.

Снимка: Shutterstock

„Кърлинг“ родителите

В скандинавските страни се появи нов термин за родители, които са готови да премахнат всякакви пречки от живота на детето.
Датският психолог Бент Хугаард в своята книга от 2000 г. „Кърлинг родители и безпомощни деца“ сравнява тези майки и бащи, с играчите на кърлинг, които полират леда.
В живота те решават вместо хлапето всеки конфликт на детската площадка.
В същото време „кърлинг“ родителите са изключително взискателни. Жизненият път на детето е избран и проверен, всички препятствия са отстранени, което означава, че не трябва да възникват проблеми. Планираният живот без грижи изключва както действия, така и наказания.
Децата на тези родители често правят лоши бели, защото знаят, че няма да бъдат наказани и дори порицани.
Те тормозят по-малките или тези, които в момента са без родителска закрила, могат да проявят агресия дори към възрастни, когато са в компанията на баща си или майка си. В същото време те са лишени от самочувствие и не вярват, че самите те могат да постигнат нещо.
Докато растат, те не могат да поемат отговорност за собствените си действия - всичко трябва да върви гладко и ако не се получи, вината е на някой друг. Е, или е световна конспирация.

След като пораснат, за тях е трудно да осъзнаят отговорността за своите действия и да вземат адекватно решение. Те не са фокусирани върху постигането на резултати и са апатични.
Често стават зависими или попадат в полезрението на служителите на реда, вярвайки, че някой друг ще реши конфликта.

Нещастните "снежинки"

Последствията от свръхпротекцията са различни. Експертите бият тревога. Тревожните разстройства при деца и юноши се увеличават. Заседналият начин на живот, води до затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Учителите регистрират влошаване на академичните постижения и дори на умните деца, които са обект на са свръхпротекция. А лекарите констатират рязко нарастване на алкохолната и наркотична зависимост сред тези млади хора.

Расте поколение "снежинки" - свръхчувствителни инфантили, неспособни да поемат отговорност за живота си. Това е констатацията на социолози и психолози.
"Снежинките" не могат да се концентрират върху работата, винаги са депресирани, трудно им е да общуват с хората. Но най-важното е, че те не са удовлетворени от собствения си живот и са нещастни. За всичко това те обвиняват родителите си.
Германският психотерапевт Амели фон Салис-Солио призовава за разширяване на автономията на децата – като ги убеждаваме и им показваме, че могат да се справят сами с трудностите.

Американската организация с нестопанска цел Let Grow насърчава законопроекти, които позволяват на децата да ходят на училище и да вършат домакинска работа сами без намесата на социалните служби.
„По някакъв начин нашата култура е обсебена от крехкостта на децата и пренебрегва тяхната вродена издръжливост. Това безпокойство, разбира се, произтича от добри намерения. Но третирането на децата като крехки ги прави крехки“, казва президентът на организацията Леонор Скенази.
Нейната книга „Деца на свобода“ слага началото на движение в подкрепа на независимостта на децата в Америка.
През 2018 г. с усилията на обществени активисти е приет първият законопроект „Разумна независимост на децата“. Днес той работи в четири щата, което позволява на родителите не само да пуснат детето си на разходка или да кара колело, и дори да го оставят само за кратко вкъщи, ако разбира се има основателна причина за това.
И това е победа, защото законите на Щатите не позволяват на деца под 12 години да остават сами вкъщи, а ако социалните служби регистрират, че са оставени без надзор на родители, те могат да бъдат отнети от семейството.

По  материали на Parents, Мона Василева