Подозирам, че 16-годишната ми дъщеря води полов живот

“Дъщеря ми е на 16г. Мисля, че вече прави секс. Предложих ѝ да отиде гинеколог. Всъщност, исках да разбера дали води полов живот. Дъщеря ми се обиди и каза, че не ѝ вярвам. Сега не говори с мен. Какво да правя“, пита майка.

Порастването на децата тревожи повечето родители. По правило майките и бащите се притесняват как ще премине този етап от тяхната независимост.
Особено тревожно е всичко, свързано със сексуалния опит. И тъй като темата е деликатна и самите възрастни често се притесняват да говорят с децата за интимния живот, около нея се появяват много недоразумения, недоверие и грешки, обяснява семейният психолог Таня Соколова.
За да отговоря конкретно на въпроса от писмото, мога да предположа, че е по-добре да запишете дъщеря си на посещение при лекар, след като предварително сте поговорили с нея.
Ако поставите детето пред свършен факт и вече сте я запасали за преглед, е естествено да се обиди и да ви разбере погрешно: какво се е случило, защо мама го е направила, тя не ми вярва и т.н.
Следователно реакцията на дъщерята е съвсем разбираема.

Как да простъпим
Нека се опитаме да отговорим на няколко въпроса.
Каква е целта на майката, когато е записа час при гинеколога? Какво точно е искала да знае?
Ако целта ѝ е да потвърди предположенията си, че дъщеря ѝ е започнала да прави секс, тогава е по-добре първо да поговори за това с нея. Не да пита за подробности, а тактично да изясни дали дъщеря ѝ има нужда от помощ. Дали иска да обсъди нещо с нея и да говори по някои теми или да пита.
В поверителен разговор да ѝ напомни за здравето, ранното забременяване и за средствата за защита – за предпазване от болести и нежелано забременяване.
Добре е обаче този разговор да се провел поне 2-3 години по-рано.

Ако майката се тревожи за здравето на дъщеря си, също е по-добре да я попитате за това, да изясни дали има някакви оплаквания и да я посъветва да отиде на преглед, да ѝ препоръча гинеколог.
Може да предложите на дъщеря си избор: да отиде на лекар сама или да я придружите.
И по този начин ѝ покажете, че я подкрепяте и ще я уверите в нейната безопасност.
А за излизане от конкретната ситуация, описана в писмото, е добре отново да поговорите с дъщеря си, за да ѝ обясните своите притеснения и конкретната причина за вашата тревога. Да поискате прошка: родителите също правят грешки, грешни избори.
Така ще избегнете негодуванието ѝ и ще излезете от тази ситуация, без да късате връзката с дъщеря си.

Мона Василева