Неспокойно и хаотично: може би детето се нуждае от невропсихолог

Родителите са склонни да се обвиняват в липса на подход, воля или постоянство за работа с детето си. Понякога нито те, нито хлапето са виновни – понякога то просто има нужда от специализирана помощ.
С шестгодишната Таня привидно всичко е наред. С течение на времето обаче родителите ѝ установяват, че се разсейва бързо и не прави това, което се иска от нея.
Тя често забравя какво трябва да прави и, ако са ѝ възложени няколко задачи. обърква последователността на действията,

Само невропсихолог може да определи истинския проблем – да установи дали контролът на процесите за програмиране на поведението е слаб.

„В повечето случаи мозъкът няма анатомични увреждания, което означава, че нито едно изследване, например томография, няма да покаже промени“, обяснява Ирина Константинова.

Тук говорим за функционална недостатъчност и слабост на определени мозъчни структури. Именно те определят нарушенията в психичните функции. И само невропсихологично изследване може да установи тази слабост.
При прегледа специалистът провежда разговор, игри, обсъжда картини с детето, кара го да преразкаже прочетен текст, да брои до десет и обратно, да рисува ...
Това дава възможност на специалиста да направи изводи: за нарушение на речта, поведението и т.н.
Той наблюдава как детето изпълнява нещо, което е изучавало специално. Например броене или четене.
Други задачи предполагат, че то никога преди не е правило нещо подобно и специалистите наблюдават как то се научава пред очите им да изпълнява непознато движение или да рисува нов елемент.

На кого може да помогне невропсихологът
- При затруднения в обучението. По-специално, ако детето е неспокойно или усвоява зле елементарни знания, като например прости геометрични фигури.

- Деца с леки когнитивни проблеми. Понякога се бъркат с дислексия, разстройство с дефицит на вниманието, дори слаба воля или склонност към лошо поведение. По правило този проблем се среща само в началните класове на училище и дори по-късно.
Това маже да се дължи на пропуски в обучението. Например, едно дете често боледува, в първи клас пропуска много уроци и в 3 клас, изведнъж се оказва, че не разбира разликата между събиране и изваждане или не знае как да напише буквата „Ф „.
В такива случаи е достатъчно да се върнете към пропуснатата част от програмата, да му обясните това, което не разбира и да му дадете необходимото време за упражняване на новото умение.

- Деца с логопедични проблеми, ако класическата логопедична програма не работи. В този случай специалистът може да предложи изместване на фокуса в работата или първо да формира някои по-прости процеси, въз основа на които ще бъде възможно да се работи върху речта.

- Деца с различни характеристики: бавни, прекалено задълбочени, невнимателни. Ако малчуганът се е страхувал да отиде някъде сам, не е обичал да рисува и в училище не успява да се научи да пише по никакъв начин, обърква събирането и изваждането това показва слабост на пространствените представи. Може да се предположи, че по-късно ще има проблеми с геометрията и чертането. Но ако развиете слабите звена в този процес, в бъдеще затрудненията могат да бъдат избегнати.

Момиченце смята задачи.Снимка: Getty

Как да организирате домашните занимания 
- Не пренапрягайте детето, не го изтощавайте; редувайте различни дейности, по-спокойни и по-активни дейности;

- В стаята, където се провеждат заниманията, детето трябва лесно да се ориентира, да знае кое къде е. По-добре е да не променяте нищо в познатата среда, за да не предизвиквате ненужен стрес и объркване.

- Създайте режим и го следвайте в ежедневието. За някои това ще бъде график, написан на дъската, за други снимките са по-разбираеми, например китарата е музикална дейност.
Има деца, на които им е по-лесно да се ориентират в реални предмети - фенерче, звънец, топка и лъжица. За тях това символизира определен ред: ставане, игра, ядене, сън.

След няколко месеца работа на Таня с невропсихолог, родителите ѝ забелязват напредък. Към заниманията в игрова форма специалистът постепенно е добавил нови игри и упражнения от тренировъчната програма, изисквайки от Таня да изпълнява последователни прости действия или движения.
Редът на игрите се задава в началото и се изобразява като план на дъската.
След шест месеца занимания Таня тръгва на училище. И според майка ѝ тя е станала много отговорна и точна, пише си е домашните и сама подрежда чантата си, без да пропусне да сложи нещо важно в нея. И вече нямала нужда от помощта на невропсихолог.

Мона Василева