Тренират ли децата ви шнорджин?

Серизоно ви питаме - тренират ли децата ви шнорджин?

Вероятно отговорите на този въпрос ще се движат между двете крайности: „Не ме занимавайте с глупости!“ и „О, колко интересно, нов спорт ли е това?“ И ще са показателни за нагласите на родителите, от които най-много зависи какъв старт ще получат децата им още преди да са седнали на училищния чин.

Като начало ще поясним, че все още няма нито игра, нито спорт, наречен „шнорджин“. Терминът е измислица на Мат Мъри и Андрю Р. Макхю, авторите на книгата „Ами ако…? Въпроси и упражнения за любопитни умове“ /“Книгомания“/.

Двамата го въвеждат, за да провокират малките читатели да си представят какво ли би било, ако нямаше никакви състезания по която и да е от познатите в света дисциплини и трябваше ей сега да измислят нещо ново, по свои правила. Но всъщност идеята на Мъри и Макхю отива далеч отвъд спорта.

Книгата им „Ами ако…“ е замислена така, че да буди въображението и да насърчава самостоятелното мислене по отношение на всякакви сфери от човешката дейност.

Какво ли би станало, ако можеше да проектираме като дизайнери предмети от бъдещето?

Как ли бихме се справили дори един ден без интернет, без таблети, смартфони, лаптопи и телевизори?

Как щеше да изглежда светът, ако обитавахме водата, а не сушата?

Ами ако не умирахме и живеехме безкрайно, вечно млади?

Трябва ли да се срамуваме, когато грешим, или е по-добре веднага да си признаем, защото това е първата стъпка към оправянето на нещата?

От тази книга децата ще научат, че няма неправилни, глупави и изобщо „лоши“ въпроси. Че любопитството е дар винаги и особено когато се трансформира в любознателност. Че не трябва да приемат нищо за абсолютна истина и нито една пътека – за окончателно утъпкана.

А това е чудесна основа за учене с разбиране, вместо за обичайното зубрене.

Ирина Дойчева