Шт, не ме прекъсвай!

Защо децата ви прекъсват? В повечето случаи, те искат да споделят нещо, което според тях е интересно и подходящо да кажат в точно този момент. Малчуганите го правят, защото все още се учат да овладяват своите импулси и невинаги успяват – често не чуват, какво им се говори, прекъсват и не изслушват околните.

Когато имат някаква „велика“ идея, те не се замислят, че „мама сега е много заета и не може да те изслуша.“ Това е нещо като вик: „Чуй ме, виж ме, толкова съм развълнуван/а!“

В предучилищна възраст децата вече искат за участват в разговорите. 6-годишните и по-големите вече имат свои виждания, аргументи и искат да ги защитят. Без да им пука, че прекъсването е грубо. Точно толкова, колкото и реакцията на някои родители.

Какъв е подходящият начин? Ето 5 алтернативи на грубото "Сега нямам време за това". Тези начини да научите децата да общуват любезно работят само, ако ги прилагате с търпение и спокойствие.

1. Уважително отношение

Много добра идея е да водите диалози с децата, така че те да се учат да изслушват и да очакват да бъдат изслушвани. Подканяйте ги да споделят своите мисли, истории и идеи без да ги прекъсвате, утешавате или коментирате. Така ще подхраните това умение – на внимателния разговор и у тях.

2. Специален сигнал

Когато детето се опитва да ви прекъсне, хванете го нежно за ръката като сигнал към него в смисъл „Да, виждам, че имаш нещо да ми кажеш, но сега не съм готова да те чуя.“

За по-големите деца измислете някакви други малки жестове – забавно помахване с ръка или кимване - които да им казват, че това, което искат, трябва да почака малко. В тези случаи те ще разберат, че може още да си поиграят и да дойдат по-късно.

3. Внимателно прекъсване

Когато се наложи да прекъснем някой възрастен, почти винаги казваме първо: „Извинявай...“, „Може ли да...“. Трябва да използваме този уважителен начин на изразяване и с децата, така че те да се научат също да го използват.

„Прощавай, че те прекъсвам, виждам, че се забавляваш, но вече е време да се прибираме вкъщи.“ „Извинявай, може ли да те прекъсна, имам да ти кажа нещо важно...”

4. Респектираща молба за изчакване

Да накараме децата да разберат, че се налага да проявят търпение в дадени случаи, е важно, но то трябва да се случи, когато те наистина могат да изчакат. Не използвайте команди като „Махни се!“ и „Шът!“ Те няма да помогнат на малкото дете да промени своето поведение.

Упражнявайте уменията на прекъсването и изчакването. Обяснете на вашето дете, че ще сте заети и ще му обърнете внимание, когато се освободите. Направето го приятелски, но категорично: „Ще говоря по телефона няколко минути и после ще четем приказката.“, „С тате ще говорим за нещо важно в другата стая, а след това ще дойда при теб. Ето, нареди този пъзел и после ще ми го покажеш.“

5. Време за усвояване

Процесът на обучение изисква време. Бъдете последователни и настойчиви. Едно 3-годишно дете вече може да използва любезни фрази, като „Извинявай, мамо.“

3-годишният Явор например, на молба от майка му да събере играчките, за да излязат на разходка, ѝ казал: „Сега не мога да ти обърна внимание.“ Няма начин да не го е чул, вероятно от същата тази майка. На тази възраст децата разбират и изразяват много повече, отколкото си мислим, че умеят.

По-големите деца често правят грешки и са по-емоционални. Те прекъсват не, защото са груби или защото не ги е грижа за вас и вашите потребности. Децата ще се научат на умението да изслушват с внимание и уважение другите, да изчакват търпеливо, ако вие имате идея как да го научите на това.

Направете си план, дайте на детето някои модели и след това възможност да ги практикува.