2-годишното хапе, за да се защити или от яд

След като обяснихме защо бебето хапе и как да реагираме, за да го откажем от лошия навик, сега преминаваме към по-големите. И ще предложим няколко начина как да отучите малчугана да хапе и да щипе, ако този неприятен навик се е появил в детската градина?

Възможно е поведението му да е ответна реакция на стресова ситуация, свързана с новата обстановка там, от общуването с непознатите деца и с учителките.
Детето реагира по свой специфичен начин на всички проблемни за него ситуации: някаква семейна разправия, раждане на братче или сестричка, смяна на местожителството или на обичайната обстановка, преумора.

Като хапе и щипе малчуганът изразява различни емоции. И те могат да бъдат не само негативни (яд, обида), но и позитивни.
Той може да хапе и когато изразява радостта си и любовта си от това, че мама примерно вече се е прибрала от работа.
Не му правете забележки и не му се карайте, когато проявява емоции - просто му обяснете, че може да ги изрази и по друг начин – като например целуне мама или като подскочи...

Как да постъпим?

Ако вече сме установили причината за агресивното поведение на детенцето са възможни следните действия:

1. Ефикасна мярка в този момент се явява смяната на дейността.
Ако се е уморило от активна игра е добре да бъде заменена с по-спокойна. Или пък след като е тичало, да седне да рисува или да подрежда пъзел.

Ако пък по някаква причина е седяло по-продължително, е добре да бъде включено в динамична игра. Установено е, че физическата активност е отдушник на негативните емоции и след нея детето става по-спокойно. Подходящо е удома детето да разполага със свой ъгъл, където може да скача, да се премята и да се търкаля, да тича.

2. Няма да игая с теб, ако хапеш ( щипеш, драскаш).
Ако детската агресия е предназначена да привлече вниманието на възрастните, най-добре е те да му покажат, че всъщност с нея  постига обратния резултат. И да му заявят, че мама и татко няма да си играят с хапещи деца, и че така то наказва само себе си. И ще се убедите, че скоро то ще се откаже да се налага по такъв начин.

3. Научете го да изразява чувствата и усещанията си с думички. 
И то от най-ранна възраст. А също – гледайте често да го хвалите, когато запазва и проявява спокойствие. При правилен подход към 3-4 годишната възраст у него се формират положителни качества – чувство за собствено достойнство, способност за дружелюбно общуване с връстниците му, увереност в себе си.

4. Детето трябва да бъде обкръжено с любов и грижи.
То несъзнателно копира поведението на възрастните. Затова е нужно да му се създаде комфортна обстановка за да се развива всестранно.

Някои родители, желаейки да отучат детето си от проявите на агресия, също хапят детето си. Изключително непревилен подход, който не носи никакви положителни уроци. Просто не го правете. Давайте само положителен пример. 

Източник: rambler.ru, адаптация Мона Василева