Как се развива Аз-ът - от бебе до предучилищна възраст

Чувство за самостоятелност, значимост, увереност и независимост – развиването на тези социални и емоционални умения е съществено за доброто психично здраве и благополучие на децата. И е нужно да помагаме активно за това.

Ето кои са най-ранните детски социални и емоционални умения според специалистите от kidsmatter:

1. Осмисляне на себе си

Това е развитие на способността на децата да се чувстват приятно с това, което правят.

Усещането „за себе си“ за тях включва признаването, че са същества, отделни от другите, и имат свои собствени мисли, чувства, желания и цели.

Децата стават по-независими и автономни, докато растат и се развиват. Да развият чувството за „себе си“ е безценно, дава им възможност да избират, изследват, развиват и практикуват нови умения.

2. Развитие на уменията за успешно взаимодействие с другите

Малките са предразположени да взаимодействат с другите, да създават връзки, които им позволяват да почувстват кои са, да разберат на какво са способни, да придобият самочувствие, да продължат да бъдат мотивирани и да имат нови преживявания.

3. Развиване на способност да разпознават, да изразяват и регулират чувствата си

Тези социални и емоционални умения в повечето случаи се припокриват и някои от тях могат да попаднат в повече от една  група. Децата също така могат да демонстрират различни нива на умения в различно време или в различни ситуации.

Бебета до 1 година

Снимка: Guliver / iStock

През първите си няколко месеца бебетата активно си взаимодействат с другите, но нямат разбирането, че съществуват като отделен човек от хората, които се грижат за тях, докато не навършат девет месеца.

На този етап бебетата могат да започнат да изпитват тревожност при раздяла, когато са оставени сами, като така, в резултат на чувството на страх, се приспособяват към ново ниво на разбиране - че този, който полага грижи за тях, може да не се върне.

В този ранен етап на развиване на усещането за себе си, бебетата мислят, че другите имат същите мисли и чувства, както и те.

Децата на една и две години започват да:

Снимка: Guliver / iStock

■ Разграничават "мен" от "не мен";

■ Имат свои собствени мисли, желания и чувства;

■ Практикуват уменията си и започват да се възприемат като способни;

■ Използват вниманието на другите към тях за изграждане на положително усещане за себе си;

■ Някои изпитват повишено безпокойство, когато се отделят от близките си.

Децата на 3 и 4 години

Те стават все по-съзнателни и доизграждат уменията, които са развили като бебета. Взаимоотношенията с родителите и тези, които се грижат за тях, продължават да играят жизненоважна роля в развиването на чувство за самостоятелност.

Децата усещат какви чувства имат другите се към тях, което влияе върху това как се чувстват. Тъй като те придобиват нови умения и тяхната самоувереност в собствените им способности расте.

Въпреки че разпознават себе си като отделни от другите във физически смисъл, те все още мислят, че възрастните имат същите мисли и чувства, като тях, и че могат да четат мислите им.

Снимка: Guliver / iStock

Децата в тази възраст:

■ Развиват самоконтрола си;

■ Научават се как да вземат решения;

■ Разпознават своите собствени мисли, чувства и предпочитания ("моят начин");

■ Изследват своя свят и виждат себе си като способни индивиди;

■ Изграждат доверие чрез положителни взаимодействия;

■ Повишават своята независимост и автономност чрез речта и по-голямата мобилност.

Тъй като при малките деца чувството за самостоятелност все още не е напълно развито, понякога им се налага да избират между стремежа си към независимост и необходимостта да се чувстват сигурни и в безопасност. Това може да е предизвикателство за тях и да ги натовари психически.

Понякога може да искат да бъдат независими, а понякога да искат отново да са бебета. За малките деца може да е трудно да направят избор, понякога те искат повече от едно нещо в даден момент. Родителите могат да помогнат, като ограничат броя на наличните опции и разговарят с тях за това как се чувстват.

Деца в предучилищна възраст

Те вече са  все по-независими и се виждат като "извършители" със свои цели. Разбрали са, че умът им е отделен от другите и че техните мисли и чувства могат да се различават от тези около тях.

Снимка: Guliver / iStock

■ Стават все по-добри при вземането на самостоятелни решения;

■ Наслаждават се на решаването на проблеми;

■  Чувстват се горди с постиженията си и искат да получават често насърчение и признание от възрастните;

■ Развиват по-добър самоконтрол с повишена способност да управляват променящите се настроения;

■ Изграждат себеуважение и увереност чрез връзките им с други деца;

■ Често настояват да правят нещата самостоятелно, но могат да бъдат разочаровани и раздразнени, когато не успяват да го направят;

■ Понякога им е трудно да потърсят помощ.

Социални умения

Ефективните социални умения дават възможност на децата да създават и поддържат възнаграждаващи взаимоотношения. Развиващите се социални умения на децата включват:

■ Емпатично емоционално включване с другите;

■ Подходящо изразяване на емоции;

■ Активно слушане;

■ Иницииране и поддържане на разговори;

■ Използване и разбиране на невербалната комуникация, каквато е изражението на лицето и езика на тялото;

■ Знаят, че другите могат да мислят и да се чувстват различно;

■ Сътрудничат си, споделят и могат да се присъединят към социални групи;

■ Преговарят и казват „не“;

■ Търсят помощ.

Когато децата изпитват топлота и доверие и имат предсказуеми взаимоотношения, те изграждат способността си да се свързват с другите, чувството си за съпричастност и уважение към другите и способността  да участват в собственото си учене.

Еми Спасова